През първата седмица на юни 2024 г. интензивните горещини в 80 държави доведоха до температурни рекорди – дали за месеца, или като цяло. Горещите вълни буквално изпържиха САЩ, Средиземноморието, Южна Европа, Северна Африка, Азия и Близкия изток, а в Асуан, Египет, на 7 юни бе отчетена най-високата температура някога – 51.9 градуса по Целзий.

Рекордните жеги не са просто неудобни. Също както наводненията и пожарите, те могат да бъдат животозастрашаващи.

Изгоряла поляна в пожара на горите в района на село Отец Паисиево.
18 юли 2024 г.
© „Грийнпийс“ – България

Подобни климатични събития напоследък стават все по-екстремни, подсилени от индустрията на изкопаемите горива. Те удрят всички ни по-силно и за по-дълги периоди отпреди, а също така ни показват и частица от едно мрачно бъдеще – екстремните прояви на времето влияят на по-лесното разпространение на болести, увеличават смъртните случаи, струват скъпо, отразяват се на земеделието и животновъдството, водят до разселване на хора и до увеличаване на неравенствата.

Екстремните климатични събития са категоричен предупредителен знак. Те нарушават из основи реда на животa ни и оставят в безизходица цели общности, които трябва смело да се изправят пред последствията от тях. И то по начини, по които не сме си и представяли:

1. През 2023 г. светът преживя над 120 екстремни климатични събития, причинили щети за 301 милиарда долара.

Тайфунът Доксури се смята за най-скъпото екстремно метеорологично събитие на годината. Той причини катастрофални щети на стойност 18,5 милиарда щатски долара и опустоши Тайван и Филипините, преди да се насочи към континентален Китай. През септември 2023 г. бурята Даниел, която мина и през Югоизточна България и взе четири жертви, причини огромни загуби в Гърция и Либия на стойност 10 милиарда щатски долара. Според университета „Йейл“ е била най-смъртоносната буря в историята на Африка, откакто се събират данни. Месец по-късно, ураганът Отис опустоши Акапулко, Мексико и причини шокиращи щети за 15 милиарда щатски долара.

2. Задълбочаващо се неравенство: засегнатите общности плащат, докато компаниите за изкопаеми горива печелят.

Международни компании като BP, Shell, Exxon, Total и ENI, наред с други, скоростно изострят климатичната криза с емисии от изкопаеми горива. Те подхранват екстремни метеорологични явления, засягащи предимно по-бедни общности, които не са толкова добре подготвени да се справят с последствията.

Въпреки това тези компании почти не допринасят с финансиране на инициативи за възстановяване на загуби и щети. Те не плащат нищо за последиците от климатичния хаос, а в същото време продължават да подклаждат дезинформацията относно изменението на климата.

Според застрахователната компания „Галахър“ разходите за незастраховани щети от изменение на климата през 2023 г. достигат астрономическата сума от 185 милиарда щатски долара. Същата година петте най-големи петролни и газови компании – ExxonMobil, Chevron, Shell, TotalEnergies и BP – изплащат рекордните 113,8 милиарда щатски долара дивиденти на своите акционери. Това е най-голямата сума, изплащана някога от петролни и газови гиганти, и се случва през най-горещата година в историята.

Активисти, фермери и местни общности са завели над 30 дела за климатични щети срещу международни петролни компании, за да търсят отговорност за ролята им в задълбочаването на климатичната криза. Бедността и неравенството стават неканени гости и няма да си тръгнат без ресурси за възстановяване.

Активисти на „Грийнпийс“ помагат за доставянето на дарения и за разчистването на улиците от отломки и развалини от къщи след силните дъждове, които удариха северното крайбрежие на щата Сао Пауло, Бразилия. © Diego Baravelli / Greenpeace

3. Екстремното време е водеща причина за разпространението на заразни болести и недохранването.

Екстремните метеорологични явления ограничават достъпа до чиста питейна вода и чиста храна, което води до недохранване, малария и диария. Според Световната здравна организация между 2030 г. и 2050 г. се очаква изменението на климата да причини 250 000 допълнителни смъртни случая годишно в райони с неустойчива здравна инфраструктура – предимно в слабо развиващи се и развиващи се страни.

4. Екстремното време е основна заплаха за хранителните запаси през 2024 г.

Наводненията, сушите и жегите оказват сериозно влияние върху селското стопанство, което води до недостиг на храни и скок на цените. Годишният доклад на компанията за оценка на риска Everstream Analytics гласи, че най-големият риск за сектора на доставките през 2024 г. са екстремните метеорологични явления, с оценка пълни 100%. Това предупреждение идва след година, белязана от смущения във веригите за доставки заради времето – включително провалени реколти, щети от бури и забавяния в транспорта.

Фермерът Оналдо Калика показва царевицата си, унищожена от тежката суша във Филипините. Мобилна станция за наблюдение на водата на „Грийнпийс“ откри оризови полета в Северен и Централен Лусон, които са напълно сухи заради дългата суша, причинена от силния Ел Ниньо. На други полета като това пък растат стъбла, които няма да могат да дадат зърно. © Alex Baluyut / Greenpeace

5. Над 20 милиона души се преселват всяка година поради екстремни метеорологични явления

Изменението на климата води до увеличаване на броя на хората, принудени да мигрират. Много от тях изпитват трудности при намирането на нови домове и средства за препитание. С прогноза за глобално затопляне от 1,7°C до 2050 г. има вероятност между 17 и 40 милиона души да мигрират в рамките на територията на Африка, на юг от Сахара. При покачване на температурата с 2,5°C според IPCC броят им може да нарасне до 56-86 милиона души. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), между 2008 и 2016 г. броят на хората, разселени принудително поради наводнения, бури, горски пожари и екстремни температури, е бил средно 21,5 милиона на година. Институтът за икономика и мир прогнозира, че до 2050 г. броят на разселените заради заплахи, свързани с климата, може да достигне 1,2 милиарда души.

6. Екстремното време ускорява изчезването на видове

Екосистемите, особено в богати на биологично разнообразие зони в океаните, крайбрежните райони и други ценни местообитания, са изложени на значителен риск от климатична катастрофа. Обезлесяването, пресушаването и изгарянето на торфища и тропически гори, както и топенето на арктическите ледове, превърнаха определени райони от поглъщащи въглерод в излъчващи въглерод. Освен това, горските насекоми вредители нанасят все повече щети. Според WWF скоростта на изчезване на критично застрашени видове се ускорява между 1000 и 10 000 пъти по-бързо от естествения темп.

Тони Фонтес и Бевърли Фонтес, австралийски водолази и подводни оператори , държат плакати, за да привлекат вниманието към въздействието на климатичните промени върху Големия бариерен риф и необходимостта от действия на правителството за намаляване на емисиите. © Greenpeace / Grumpy Turtle / Harriet Spark

Какво можеш да направиш?

През юли 2024 г. България премина през необичайно дълга гореща вълна с опасно високи температури. Това създаде условията за множество пожари, с които стотици огнеборци и доброволци се борят дни наред. 

Ако и ти си бил/а на обучение за реакция при бедствия, помисли дали можеш да се включиш в мобилизацията на доброволци. Ако нямаш възможност да идеш на място, има и други начини да помогнеш. Направи дарение на Националната асоциация на доброволците в Република България и подкрепи дейността им!

Има четири начина:
– Чрез SMS с текст DMS OGNEBOREC на номер 17 777 (вече на цена 2 лева)
– Чрез банков превод по сметка:
IBAN: BG11UNCR 7000 1522 2002 11
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Национална асоциация на доброволците в Република България на този линк
–  чрез онлайн дарение в DMS тук
– онлайн дарение с карта и Paypal за кампанията в Платформата.бг.

За съжаление, тези пожари ще стават все по-чести заради климатичната криза, в която се намираме. Можем да спрем засилването на климатичната криза, като планираме как да се откажем от изкопаемите горива. Прегледай нашите предложения тук.