Кои трябва да са приоритетните посоки за развитие на фотоволтаичната енергия в България?

В последните няколко години въпреки липсата на ясна национална стратегия и политика енергийният сектор в страната претърпява „естествена“ трансформация. Предимствата на възобновяемите енергийни източници, най-вече на слънчевата енергия, стават все по-разпознаваеми. В резултат, към края на 2023 г. инсталираните мощности от фотоволтаични централи (ФЕЦ) достигат мощност от 3000 MW. В същото време се очаква още 1500 MW от соларни централи да бъдат присъединени през 2024 г., с което общата мощност от този вид възобновяема енергия да нарасне до около 4500 MW. Наред с всички предимства, подобно бързо и мащабно развитие води и до редица предизвикателства. От една страна, възникват конфликти между развитието на големи соларни паркове и живеещите в близост местни общности, а от друга – загубата на местообитания и биоразнообразие в резултат от поставянето на фотоволтаици.

© „Грийнпийс“

В последните няколко години има десетки известни случаи, в които местни хора протестират срещу развитието на големи фотоволтаични инсталации в близост до техните населени места. Причините за това са най-различни:

  • Инвестициите се фокусират върху площи, неподходящи за целта и осигуряващи препитание на местните – земеделски земи, горски терени, ловни терени, и др.
  • Инвестициите са планирани в защитени територии;
  • Липсва допитване и диалог с местните жители;
  • Единици частни инвеститори – липсват икономически облаги за местните жители и произвежданото от ФЕЦ електричество е само за продажба и не се използва на местно ниво.

Притесненията на хората и протестите в цялата страна показват, че има нещо нередно в развитието на сектора. Причините са много, но основната е липсата на единна стратегия и регулирано развитие на инвестициите във възобновяеми източници като цяло и по-конкретно във фотоволтаични централи, които се разработват най-скоростно. Това води до случващото се в момента – из цялата страна валят инвестиционни намерения за соларни паркове, мрежата не може да поеме товара, местните хора недоволстват, и то с право. 

В края на 2022 г. Коалиция „За да остане природа в България“ излезе с позиция за развитието на ВЕИ и опазването на биоразнообразието. В текста детайлно са разписани генерални и специфични препоръки къде и как да се насърчава възобновяемата енергия, по начин максимално щадящ природата. Въпреки това позицията не е припозната от отговорните институции и инвеститори, което води до настоящите конфликти между бизнес интересите и нуждите на местните общности. Всички тези противопоставяния водят до редица последствия, основното от които е създаването на лош имидж на възобновяемите енергийни източници и обявяването им за вредни за природата и хората. 

Разпространението на ВЕИ обаче би доказало точно обратното, стига да има координирано развитие и цялостна стратегическа рамка. Би трябвало да се спазва определена последователност в развитието на сектора, така че той да бъде максимално облагодетелстващ хората и щадящ природата. За да илюстрираме това, разработихме концептуалния модел „Пирамидата на соларната енергия“. Решенията, които са в основата и по-близо до нея, следва да бъдат приоритет при развитието на сектора.

© „Грийнпийс“ – България

Етажите на пирамидата представляват ключовите елементи за развитието на възобновяема енергия.

  1. В основата на пирамидата са енергийните общности и развитието на фотоволтаични централи върху покривите на публични (обществени и административни) и жилищни сгради. Реално, това е един огромен и засега неусвоен потенциал, който трябва да бъде законово стимулиран. Енергийните общности дават възможност на хората да бъдат по-малко зависими (или изцяло независими) от големите производители и разпределители на електроенергия. Създават се условия за много на брой малки самостоятелни произвеждащи потребители – гъвкава алтернатива с много предимства пред корпоративната, тромава, централизирана система, базирана на изкопаеми горива.
    Освен тези предимства, енергийните общности допринасят за по-устойчива местна икономика, по-чиста природа и по-сплотени местни общности. Откъде да започнете ако искате да създадете енергийна общност може да прочетете тук. 
  2. Като второ ниво в развитието на соларната енергия следва да бъдат анализирани и разгледани урбанизираните терени, които имат потенциал. Това могат да са индустриални, търговски, публични, военни и частни терени, железопътни терени, пристанища, летища, кариери и сметища, паркинги за лекотоварни и тежкотоварни автомобили, паркинги, обслужващи търговски или индустриални терени и др. В Базовия анализ на потенциал за инсталиране на ВЕИ, разработен от WWF България, е идентифицирано, че на този тип терени, в 17-те най-големи града в България, могат да бъдат инсталирани общо 8,4 GW фотоволтаични мощности. Тази стойност се равнява на 94% от заложените мощности за соларна енергия (общо 9,2 GW до 2050 г.) в проекта на Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие на България. Важно е да уточним, че въпреки големия потенциал, инвестиционните намерения следва да вземат предвид различните характеристики и специфики на всеки отделен терен. 
  3. Следващият „етаж“ от пирамидата включва нарушените терени. Това са терени за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, изчерпани находища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други. Един от основните изводи на Базовия анализ на потенциал за инсталиране на ВЕИ е, че в нарушените терени, които не попадат в зони Натура 2000, защитени територии или крайречни зони, с подходящо изложение и близко пространствено разположение до точка на включване в електропреносната мрежа на ЕСО (до 10 км), могат да бъдат инсталирани фотоволтаици с мощност от 9,14GW. Това са 99% от оставащите 9,2GW ФЕЦ, които трябва да бъдат инсталирани до 2050 г. съгласно проекта на Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие. Това е огромен потенциал, който следва да бъде анализиран в детайл и използван за мащабното развитие на фотоволтаичната енергия в България. 

Общото между описаните до тук „етажи“ от пирамидата е, че инсталирането на фотоволтаици в тях следва да бъде приоритетно, тъй като негативните въздействия върху природата и естествените ландшафти ще бъдат силно ограничени, а това ще спомогне за преодоляване на две от основните заплахи пред страната ни в следващите десетилетия – климатичната криза и загубата на биоразнообразие. 

Анализът на потенциала на нарушените и урбанизирани зони (вкл. сгради) за развитие на ВЕИ следва да бъде систематизиран и да бъде основна част от единна стратегическа рамка за фотоволтаичната енергия. Подобна разработка може да доведе до пренасочване на инвестиции във ВЕИ от зони с висока консервационна стойност към тези високо антропогенизирани терени. Това ще ограничи натиска върху биоразнообразието, ще ревитализира нарушени терени и ще успокои напрежението между различните заинтересовани страни. 

  1. По-близо до върха на пирамидата се намират агрофотоволтаиците. Въпреки това следва да отчетем, че те имат редица предимства за енергийните и за стопанските нужди на страната ни. Някои от ключовите преимущества на агрофотоволтаичните системи са: повишаване на ефикасността на използваната земя с до 180%; регенерация на почвата след прекалено интензивна употреба за земеделие; увеличаване на производството при някои специфични култури; намаляване на употребата на вода с до 30% заради по-малкото затопляне и изпарение; предотвратяване на ерозията в следствие на вятъра; защита на реколтата от екстремните климатични явления като суша или градушка; увеличаване на биоразнообразието в дадената площ, в сравнение с отглеждане на земеделски монокултури; възможност за увеличаване на фермерските доходи с над 30%; потенциал за създаване на енергийни общности и събуждане на интерес към тях сред нови групи, като земеделците. Тези технологии предоставят възможност за запазване на основните земеделски функции на земята, като едновременно с това земеделските производители могат да обезпечат разходите си за енергия и да разширят източниците си на доходи.
  2. На върха и възможно най-конфликтният начин за развитие на енергията от фотоволтаици са големите соларни паркове, които покриват земеделски и/или горски терени, и навлизат изцяло или частично в защитени зони. Това от своя страна води до редица негативи както за биоразнообразието, така и за местните хора и климата. От една страна индустриализирането на големи натурални ландшафти е предпочитано от инвеститорите заради възможността за работа в голям мащаб при ниска цена на инвестицията. По този начин големи площи биват покривани с фотоволтаици, което възпрепятства слънчевата светлина да достигне повърхността на земята. Това от своя страна води до сериозна промяна и ограничения за растителния и съответно за животинския свят. Освен това, често инвестиционните намерения се фокусират върху територии, които са важни за препитанието и качеството на живот на местните хора – земеделски земи, горски територии, пасища и дори защитени и терени със значение за местната култура. 

Потенциалът за поставяне на фотоволтаици върху антропогенизирани терени (покриви на сгради, урбанизирани терени, нарушени терени) е огромен. За целта обаче са необходими няколко последователни стъпки.
На първо място това са облекчения и законови промени, които да улеснят и стимулират създаването на енергийни общности. Същевременно следва да се приоритизират и насочват инвестиции към нарушени и урбанизирани терени, в които според Базов анализ на потенциал за инсталиране на ВЕИ, могат да се инсталират съответно 99% и 94% (в 17-те най-големи града) от заложените стойности за ФЕЦ в Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие на България. Дори тези базови числа са доказателство, че потенциалът за инсталиране на фотоволтаици в тези територии е неколкократно по-голям от заложените цели. Междинен вариант, който да минимизира негативното влияние върху естествените ландшафти, е поставянето на агрофотоволтаици, които имат множество предимства пред конвенционалните соларни паркове. Развитието на фотоволтаичния сектор върху най-високите два „етажа“ от пирамидата трябва да е по-скоро компромисен, отколкото целеви.