Кабинетът „Денков“ рестартира работата на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Това е орган, който консултира и подпомага Министерския съвет да съвместява националните приоритети за енергийната и климатична сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост, както и опазване, възстановяване и адаптиране на околната среда.
КСЕЗС има отговорност да изготвя анализи и модели, свързани с европейските цели за декарбонизация, както и да съдейства за активната комуникация между заинтересованите страни с опит и експертност по темата за декарбонизация. Съветът участва и в актуализирането на стратегически документи и в осъществяването на реформите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Работата на КСЕЗС беше в застой от ноември 2022 г., когато служебният кабинет „Донев“ престана да свиква заседанията му. Възобновяването на работата му и заявената амбиция за подобряване на дейността му са добри новини. „Грийнпийс“ – България участва със свой представител в досегашната работа на Комисията за енергиен преход, една от шестте тематични подкомисии в рамките на КСЕЗС. В тази връзка организацията сподели своите препоръки за бъдещата работа на Съвета в рамките на обществена консултация, проведена през юли. В своето становище организацията предлага пет действия, които биха допринесли за прозрачност и ефективни резултати:
- Възможност за финализирането на работата на Комисията за енергиен преход (КЕП)
Министерският съвет предлага да бъдат закрити тематичните подкомисии в КСЕЗС с аргументите, че някои от тях не са започнали да функционират или не са разгърнали своя потенциал. „Грийнпийс“ – България има съвсем различни впечатления за работата на КЕП: КЕП има и съвсем конкретен мандат – изготвяне на сценарии и препоръки за Пътна карта за неутралност по отношение на климата с конкретни стъпки за завършване на постепенното преустановяване използването на каменни въглища възможно най-скоро и най-късно до 2038 г.
Именно на КЕП е възложено да оценява различните сценарии за постепенното преустановяване на използването на каменни въглища, включително за ускорено постепенно извеждане от употреба до 2030 г., в съответствие със сравними съседни държави членки.
Фактът, че КЕП не е заседавала от декември 2022 г., показва, че слабата организация на процеса и очевидната липса на политическа воля са пречките тази ресорна комисия да завърши работата си – да финализира Пътната карта. Документът трябваше да бъде готов към края на 2022 г., да бъде адресиран до правителството, а сценариите и препоръките да се оповестят публично.
- Екип с професионален подход и административен капацитет за организация на работата
Предвижда се организационно-техническата работа на КСЕЗС да бъде възложена отново на дирекция „Координация на политики и концесии“ към Министерския съвет. Същата дирекция беше натоварена с тази задача още от първото служебно правителство на Гълъб Донев в края на октомври 2022 г. Работата на КСЕЗС, и в частност на КЕП, е в застой именно оттогава.
- По-чести задължителни срещи, конкретни цели и срокове
Апелираме за по-чести срещи: основният състав да заседава веднъж на две седмици, а ресорните комисии (КЕП и други или разширеният състав) – най-малко веднъж на месец. Такава ритмичност ще се отрази положително на съдържанието и прозрачността на процеса. Призоваваме за спешно изготвяне на график за работата на КСЕЗС до края на 2023 г. и оформянето на график за работата му през 2024 г. до края на октомври 2023 г.
- Публичен и прозрачен механизъм за избор на членовете на КСЕЗС
Създава се тревожна предпоставка редица представители на засегнатата общественост, членове на досега действащия КСЕЗС, да останат в изолация в новата структура на КСЕЗС. Чрез участието в ресорните комисии през 2022 г. тези представители за първи път имаха възможността да работят съвместно и заедно с експертите от различните министерства по хоризонталните политики на Зелената сделка.
Един пример за ценността на участието на граждански организации в дискусиите в КЕП е информацията за икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища, които възлизат на 11.8 млрд. евро за периода 2016 – 2020 г. Изчислението е резултат от изследване на независимата изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух (на англ. език, Center for Research on Energy and Clean Air, CREA), по поръчка на „Грийнпийс“ – България. Тези разходи не са изчислени в цената на произведената енергия и се поемат изцяло от обществото. Благодарение на участието на гражданския сектор в КЕП тези разходи станаха част от дискусията за бъдещето на енергийната система и бе поставен въпросът за включването им в сценариите за декарбонизация.
- Публичност на работата на КСЕЗС
В името на прозрачността и обществения интерес, публикувайте и актуализирайте графика на работа на всички състави на КСЕЗС, дневния ред за заседанията, целите и крайните срокове по задачите на КСЕЗС. Подготвяйте и публикувайте периодични отчети за свършената работа, постигнатите цели и набелязаните нови задачи пред КСЕЗС.