Един човек се обявява за жив не когато започне да бие сърцето му, а когато поеме първия си дъх. И има един орган в нашето тяло, който ни свързва много интимно с околната среда, както никой друг. С тези думи пулмологът д-р Александър Симидчиев открива едно свое представяне по темата доколко познаваме белия си дроб.
Ние поемаме дъх средно по 16 пъти в минута, а без да дишаме можем да издържим между 1 и 5 минути. На фона на тези стойности, които сами лесно можем да проверим и потвърдим, е особено важно да знаем какво е качеството на въздуха, който дишаме и как можем да го подобрим.
Достъп до информация за качеството на въздуха
През последните няколко години темата за въздуха стана особено дискутирана в публичното пространство. Дълго време отчитането и публикуването на данни за качеството на въздуха се случваше единствено благодарение на т.нар. официални станции на Изпълнителната агенция по околна среда.
Ситуацията ескалира през 2017 г., когато Европейският съюз осъди България за мръсния въздух и замърсяването с ФПЧ. Това допринесе за допълнителното отслабване на доверието към държавните институции и нарастването на интереса към тези проблеми. Вследствие се стигна и до сформирането на активни граждански инициативи.
Това обаче не е балкански феномен. Българската инициатива за проследяване на замърсяването във въздуха АirBG.info, например, стъпва върху изградената немска платформа Luftdaten.info, която вече събира данни от 70 държави по света. Интересът към темата принуди Столичната община да инвестира в собствена мрежа от 22 измервателни станции, която публикува данни в реално време в платформата Airthings. Събирането и оповестяването на информация за качеството на въздуха е напредък в правилната посока, но е безсмислено, ако не води до предприемането на работещи мерки от националната и местната власт и промяна в навиците и нагласите на обществото.
Какво можем да променим?
Сред основните източници на замърсяване в България са битовото отопление на твърди горива (въглища и дърва), горенето на въглища за производството на електро- и топлоенергия от ТЕЦ, автомобилният транспорт, промишлеността, строителните и ремонтните дейности. Дяловото разпределение на различните източници на замърсяване варира в различните населени места. Потърпевши от системно и постоянно превишаване на дневните и годишните норми за замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) са хората в повечето градове в страната. Градовете в близост до въглищни тецове имат по-високи нива на серен диоксид (SO₂), като Гълъбово е единственото място в Европейския съюз, където те все още преминават законовите граници.
Качеството на въздуха в България в момента зависи най-вече от начина, по който произвеждаме електричеството и топлинната енергия за дома и работното си място. А през XXI век България все още разчита основно на изкопаеми горива (въглища) и други твърди горива (дърва, отпадъци за отопление) за тези важни обществени услуги.
Вече почти всички държави членки на Европейския съюз са приели крайна дата за употребата на въглища в големи инсталации за производство на енергия, а региони като Малополша, със столицата си Краков, имат забранa и за горенето на въглища и дърва за битово отопление. България все още изостава и не обявява ясен план за излизане от въглищната зависимост. Не само това, но и си затваря очите за използването на други изкопаеми горива или отпадъци, които са фалшиво решение на проблемите с въздуха и климатичната криза, но за сметка на това – с пагубно влияние върху околната среда и здравето на хората.
В синхрон с всички европейски препоръки – за по-високо ниво на енергийна независимост, намаляване на въглеродните емисии, децентрализиране на енергийната система и свързаност между отделните държави – и у нас предстоят важни промени в начина, по който произвеждаме енергията си.
Възобновяемата енергия, като решение за чистотата на въздуха
Възобновяемата енергия дава възможност гражданите да инвестират в инсталации за собствено производство и така да бъдат едновременно енергийно независими и отопляващи се с технологии, които не замърсяват въздуха.
Гражданите могат да го направят самостоятелно в дома или бизнеса си, както и като енергийна общност – заедно със съседи, съмишленици от една улица, квартал, град или село.
Общините също могат да помогнат за този енергиен преход, като си сътрудничат активно с местната общност. Покривната площ на общинските сгради също може да се ползва за инсталации за производство и консумация на енергията на място. Част от нея ще може да се пренасочва и към енергийно бедни домакинства, на които няма да се налага да горят каквото и да било, за да се стоплят.
Програмите за замяна на неефективни уреди за отопление са една добра възможност дори и за финансова подкрепа на хората, стига да ги стимулират да избират технологии, които ще им помогнат да излязат от зависимостта на енергийната бедност.
Топлофикационните дружества могат да се превърнат в слънчеви топлофикации. Така ще продължат да осигуряват уют в домовете на много хора, без да използват въглища, изкопаем газ или отпадъци.
Възобновяемата енергия е най-естественото решение за справянето със замърсяването на въздуха. Тя може да ни превърне от пасивни потребители в активни производители. Тя може да покаже, че националните и местните власти са истински загрижени за качеството на живот и здравето на хората. Тя е най-прекият път към енергийна независимост и оползотворяване на ресурсите точно там, където има нужда от тях. Промяната засяга и зависи от всички нас, тук и сега. Благоприятните последици от нея ще усетим и ние, но и поколенията след нас.
До 20 декември, всеки може да изпрати исканията си за по-чист въздух в София към кмета на столицата г-жа Йорданка Фандъкова на сайта на кампанията – vazduhzasofia.org.
Виж повече във видеото: