Част 2 от „Атлас на пластмасата“
Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век, въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията „Свободни от пластмаса“, започната от екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса. Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук.
Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно „гъвкав, лесен за оформяне“. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това „пластмасов“ все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.
Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът, полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.
Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.
Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. „биопластмаси“ не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива.
Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от наложения модел за производство и употреба за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки.
Ако и ти вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.
Повече по тази и други теми, свързани с множеството тъмни страни на пластмасата, можеш да намериш в останалите публикации от поредицата Атлас на пластмасата.