Автор: Андрей Аллахвердов
Превод: Лора Фучеджиева
Напоследък в новините се срещат екологични истории от Русия. Говореше се за един от най-големите дизелови разливи някога в руската част на Арктика. След това за шокиращото затопляне там, което пряко свързваме с климатичните промени, причинени от горенето на изкопаеми горива. Сега – за пореден път, както се случва всяка година, с все повече сила, бушуват пожари в Сибир, още едно последствие от изменението на климата.
Е, ето една история, която свързва всички тези неща заедно:
Миналия уикенд Елена Сакирко и Йозеф Коготко, част от екипа на „Грийнпийс“ – Русия, и журналистите от Новая газета, Елена Костученко и Юрий Козърев, събраха научни проби, които биха могли да покажат влиянието на разливите на дизелово гориво върху заобикалящата ги природа, както и да отговорят на въпроса дали изтичането на дизел в река Пясина ще стигне до Северния ледовит океан.
Тези проби обаче са иззети от руските власти на летището в Норилск, преди да бъдат изследвани в независима лаборатория. Депутат от градския парламент в Москва се опита да ги закара в лаборатория, но Службата за сигурност на летището в Норилск, която принадлежи на „Норилск Никел“ – компанията, изхвърляща отпадъци в река Пясина, не позволила. В крайна сметка „Грийнпийс“ получи пробите обратно, но те все още остават в Норилск.
Така развилите се събития карат Владимир Чупров, ръководител на екипа в „Грийнпийс“ – Русия, да се чуди защо компанията „Норилск Никел“ твърди, че е почистила 90% от разлива, а в същото време възпрепятства тестването на водата.
„Това, което сме научили от нашия опит е, че при разлив от такъв мащаб едва до 10% от изтичащите петролни продукти могат да бъдат почистени. Независимите данни могат да помогнат за справяне с последиците от катастрофата, но скриването на информация води само до пълно недоверие към официалната информация“, заяви Чупров.
И сюжетът се сгъстява. Оказва се, че дизеловият разлив не е единствената заплаха за езерото Пясино, което се свързва с Карско море в Северния ледовит океан. Друга фабрика на „Норилск Никел“, фабриката Talnakh (TEF), също изхвърля в местните реки отпадъчни води, за които се предполага, че съдържат тежки метали и повърхностно активни вещества.
Журналистите и служителите на „Грийнпийс“ – Русия незабавно съобщиха за това на регионалната полиция и държавните инспектори за контрол на околната среда, които не коментираха, а само признаха, че пробите трябва да бъдат анализирани в лаборатория. Така или иначе изхвърлянето беше спряно и дренажната тръба беше незабавно демонтирана.
Грийнпийс отново взе проби от отпадните води и те отново не можеха да напуснат Норилск. Този път охраната на летището в Норилск се опитваше да измисли объркващи бюрократични стъпки, които включваха получаване на специални разрешения от някои други агенции, които бяха напълно изненадани, щом бяха попитани за разрешенията.
Това се случва, когато компания като „Норилск Никел“ е върховният орган на всички проучвания – тя контролира производствените предприятия, промишлените съоръжения и градското летище, където служителите по сигурността открито признават, че следват заповедите на компанията.
Месец след първия пагубен разлив на петролни продукти в местните реки, достъпът до засегнатата зона все още е ограничен. Независимите опити за получаване на данни за замърсяването с нефт от района са блокирани. Дори журналистите с „достъп“ до региона са изправени пред ограничения от местните служби за сигурност. „Норилск Никел“ и / или местните власти се опитват да контролират информацията, която излиза от региона и може да скрие реалния мащаб на бедствието.
Двата разкрити случая на токсичното замърсяване далеч не са уникални за района. Сателитните снимки показват, че много реки около Норилск са с всевъзможни неестествени цветове – от сиво и зелено до бежово и червено. И цялата тази замърсена вода може да се стече в Северния ледовит океан, да погуби дивата природа и да опустоши естествената среда за десетилетия напред.
Вместо да се инвестира във възстановяването и рекултивацията на тези земи, „Норилск Никел“ инвестира в скриване на информация, която може да покаже колко безразсъдно се експлоатират природните ресурси и колко безотговорно се отнасят с хората, които живеят там и работят за тази индустрия.
Ако искаме да се справим с изменението на климата, което изостря сибирските пожари и повишава температурата в руската част от Арктика, трябва да бъдем водени от достоверни наука и факти. „Грийнпийс“ смята, че цялата информация за този разлив и всички други случаи трябва да бъде оповестена публично и дейностите на индустрията трябва да станат прозрачни, ако искаме да избегнем подобни бедствия и влошаването на климата.
Можете да ни помогнете като споделите тази история.