Френски институт, София (21 ноември 2019, гр. София)

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА

  • Събитието беше организирано от „Грийнпийс“ – България в партньорство с Бюрото на Европейския парламент у нас.
  • Интерес към събитието засвидетелстваха повече от 70 участници, представляващи държавни институции, бизнес асоциации, неправителствени организации, научни среди и др., както и представители на медиите. Допълнителна илюстрация на този интерес беше много активното участие в дискусиите на база на направените презентации[1]. Същевременно със съжаление беше констатирана липсата на представители на някои институции като Парламент, Министерство на енергетиката и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. От държавните институции, които имат пряко отношение към темата, участие взе единствено Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез своя председател.
  • Основният акцент на форума беше свързан с ролята на гражданите не само като потребители, но и като производители на електроенергия на основата на възобновяеми източници в контекста на европейската и националните енергийни политики. Специално внимание беше отделено и на социалната приемливост на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници, както и на децентрализацията на енергийния пазар и предизвикателствата пред присъединяване на малки мощности за възобновяема енергия към електроенергийната система, новите технологични възможности за отчитане на дейността на потребителите – производители и др.
  • От страна на участниците беше посочено, че европейската енергийна политика не само признава ролята на гражданите, но и ги подкрепя, като им дава право да произвеждат, потребяват, продават и съхраняват електроенергия на основата на възобновяеми източници. В това отношение вече има достатъчно примери и на проактивна политика на национално ниво, които бяха детайлно представени.  В някои страни (Гърция, Австрия, Дания и др.) процесът е особено напреднал чрез създаване на адекватна стратегическа, нормативна и икономическа рамка. Тази рамка ефективно и реално се ползва от граждани и техни обединения (напр. създадените и реално функциониращи повече от 1500 енергийни общности в мрежата на REScoop в цяла Европа), като този процес все по-бързо се развива, вкл. и чрез усъвършенстване на нормативната и регулаторна база.
  • На този фон беше проведена и дискусия за състоянието на процеса в България. Водещото заключение в това отношение беше, че в страната темата все още има абстрактни измерения, като гражданите реално са в ролята на пасивни участници преди всичко като потребители на електрическа енергия. По време на форума лица, които са решили да предприемат опити за действия в указаното направление, споделиха конкретни примери за последиците от липсата и на визия, и на адекватно законодателство, и на стимули. Нещо повече – освен тази липса на рамка, в допълнение бяха посочени серия от пречки, които водят реално до „административно робство“ през призмата на наложените ограничения и задължения за уведомяване към различни институции за резултатите от дейността им[2].
  • В конкретен план един от основните проблеми, които бяха посочени като възпрепятстващи потребителите-производители на електрическа енергия да развиват ефективна дейност, са административните и техническите трудности, свързани с отчитането на произведената и потребената енергия, както и необходимостта от водене на документооборот, характерен за много по-големи обекти. Това поставя пред тях значителни административни и финансови пречки, които ги демотивират при дейностите по проектирането, изграждането, присъединяването и експлоатацията на енергийните обекти, в които те инвестират.
  • В рамките на дискусиите специално място беше отделено на ролята на общините за насърчаване на развитието на този модел за производство и потребление на електроенергия, в който гражданите имат водеща роля. Бяха дадени конкретни примери за общини, в които липсва дори елементарен административен капацитет в това отношение, както и за такива, които в рамките на своите компетенции са мобилизирали максимално експертен потенциал.
  • На този фон водещите заключения от форума акцентираха върху нуждата от спешна и активна държавна намеса за създаване на адекватна нормативна и регулаторна  рамка, на база на която да се поощри и развие производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници от производителите, които са и потребители на част от същата енергия за собствени нужди. Натрупаният чуждестранен опит, който беше подробно представен, би спомогнал този процес с отчитане на националните особености.

[1] Всички представени по време на събитието презентации могат да бъдат видени в таблицата по-долу.

[2] Цитат от изказването на един от участниците.

доц. д-р Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: “Енергийни пазари и услуги в контекста на Пакета „Чиста енергия за всички европейци”
Мария Трифонова, асистент в катедра „Икономика и управление по отрасли“, СУ „Св. Климент Охридски“: “Социална приемливост на ВЕИ технологиите”
Игнасио Наваро, енергиен експерт в “Грийнпийс” – Гърция: “Децентрализиране на европейската енергийна система чрез колективно производство на електричество от ВЕИ”