„Топлофикация София“ е едно от големите предимства и едно от най-големите предизвикателства на българската столица. Централното отопление е най-ефективният начин за осигуряване на топлина и комфорт на големи групи хора в градска среда. С напредъка на различни технологии за производство от възобновяеми източници и съхранение на енергия, и системите за отопление на градове като София имат нови възможности за по-ефективно, по-чисто и дори по-евтино парно. 

Столичната топлофикация е най-голямото такова дружество в България. С около 400 000 абоната то обслужва 70% от всички потребители с централно отопление в страната. Дружеството има наистина огромно социално значение и критична роля за цялата енергийната система. 
„Топлофикация София“ страда от хронични финансови проблеми и често е на ръба на фалита. Настоящият ѝ дълг е 1,6 млрд. лв. Проблемите пред дружеството обаче не се изчерпват само с това.

Ето пет спешни задачи пред новото ръководство на Столична община и Столичния общински съвет:

Сградата на „Топлофикация София“я от птичи поглед.
ТЕЦ „София“ © „Грийнпийс-–-България

1. Разходи за въглеродни квоти

„Топлофикация София“ е пропуснала възможността да спести 200 млн. лв. разходи от квотите си за въглеродни емисии през последните шест години. Общинското дружество е сключвало договори с неизгодни клаузи с търговци на емисии и е купувало квоти на цени, значително по-високи от пазарните. Това показва експертен анализ на публични данни за 2019 – 2024 г., изготвен за „Грийнпийс“ – България.

Периодът, разгледан в анализа, започва от 2019 г., когато влиза в сила договорът между „Топлофикация София“ и „Гранд Кепитал“ – търговски посредник, свързван с енергийния бизнесмен Христо Ковачки.

Договорът предвижда, от една страна, възнаграждение за посредника в размер на 0.50 евро за всяка закупена квота. От друга страна, предвижда и фиксирана цена за закупуване на квотите въглеродни емисии от 28.50 евро/тон, въпреки значително по-ниските прогнозни цени на квотите в момента на сключване на договора. 

При анализа на публичните данни за следващите години прави впечатление, че средната цена на закупените квоти превишава – в някои от годините значително – средната пазарна цена през съответната година. Това води до заключението, че „Топлофикация София“ не е положила достатъчно усилия да заложи максимално изгодни за дружеството условия при търсенето на посредник, който да купува квотите от негово име и за негова сметка.

2. Надвисналият банкрут

През 2012 г. „Топлофикация София“ натрупва загуби в размер на 397 млн. лв. и оттогава работи на загуба. Дружеството обикновено разчита на кризисни спасителни мерки заради огромната си социална роля и заради важността си за енергийната система на страната. 

Днес дългът на „Топлофикация София“ е достигнал колосалната сума от 1,6 млрд. лв. Значителна част от нея са задължения към държавната компания „Булгаргаз“ за доставките на гориво. 

Според годишния отчет на дружеството за 2022 г., рязкото покачване на дълговете е предизвикано от енергийната криза през 2021-2022 г. В този период с икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19, след това и нахлуването на Русия в Украйна, цените на газа на световните пазари се повишиха многократно. От дружеството посочват, че заради наложения мораториум на цените на топлинната енергия са я продавали под себестойността ѝ, докато задълженията за газ са нараствали с невиждан дотогава темп, без продължаващи държавни схеми за компенсация.

Разходи за материали на „Топлофикация София“, сред които горива за автотранспорт, работно облекло, инструменти и канцеларски материали, електричество и питейна вода за административните сгради. Източник: Годишни доклади на „Топлофикация София“

В годишните отчети на дружеството впечатление прави нарастването на сумите в графата „Други разходи“ и удвояването им до 277 млн. лв. през 2021 г. Почти всички те са разходи по неустойки по договори с „Булгаргаз“.

„Други разходи“ на „Топлофикация София“, сред които лихви към доставчици, бракувани материали, щети, аварии, топлинна енергия за собствено потребление, командировки и безплатна храна. Източник: Годишни доклади на „Топлофикация София“

Финансовото състояние на софийската топлофикация не е само проблем на София, но и на цялата държава. В последните дни на кабинета „Денков“ бе взето решение дълговете на общинското дружество към доставчика на гориво „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг (БЕХ) да бъдат придобити от държавата. В първите дни на кабинета „Главчев“ обаче това решение бе отменено заради риск мярката да бъде обявена за недопустима държавна помощ. Така проблемът остава на дневен ред.

3. Замърсяването на въздуха

„Топлофикация София“ се самоопределя като основен партньор на Столична община в процеса по подобряване на качеството на въздуха. Основната причина за това е оценката, че без централизираното парно, потребителите масово биха преминали на отопление с твърди горива като дърва и въглища – източник на замърсяване с прахови частици, азотни и серни оксиди.

Това е факт, но не е цялата картина. „Топлофикация София“ работи в нарушение вече трета година, тъй като не може да спазва съвременните изискванията за азотен оксид, които влязоха в сила през 2021 г. Тогава от дружеството се оправдаха, че заради дългове не могат да бъдат осигурени 190 млн. лв. за осъвременяване на очистващите инсталации, и поискаха да ползват изключение. Компетентният орган, който издава разрешителните на електроцентралите – Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), отказа да даде такова изключение на „Топлофикация София“. От дружеството обжалваха и в края на 2023 г. Административният съд отмени решението на ИАОС и го върна за повторно разглеждане. Окончателна развръзка все още няма.

Според собствените периодични измервания на ТЕЦ „София“, има регулярни нарушения на разрешителното ѝ за работа по показателя азотни оксиди, особено през студените месеци, когато осигурява парно на софиянци. Само в пет от последните 48 месеца данните за изпуснат азотен оксид в атмосферата са били в норма. Дълготрайното излагане на замърсяване с азотни оксиди може да причини астма и белодробни заболявания. 

София страда от хронично замърсяване с азотни оксиди, както показа измерване на  „За Земята“ от март 2023 г. Голяма част от него се дължи на транспорта – дизеловите коли или бензиновите с премахнат или неработещ катализатор. Големите индустриални замърсители обаче не бива да се пренебрегват. „Топлофикация София“ освен това използва важната си социална роля и потенциалното усилване на замърсяването от битово отопление като индулгенция за собствените си нарушения на екологичните изисквания.

4. Разруха в централата и мрежата

„Топлофикация София“ не може да спазва екологичните изисквания, защото мощностите ѝ са изключително стари и оборудването е към или след края на своя проектиран полезен живот. Това показва експертен анализ, изготвен през 2021 г. Дори при немаксимално натоварване централите изпускат високо количество азотен оксид, което води и до високи глоби за дружеството. 

При оглед на място е установено, че рискът от аварии е завишен, поради неподдържана и остаряла инфраструктура на централата. Това води и до чести наранявания на работници, които включват „наранявания на главата, наранявания на гърба от вдигане, химическо натравяне и счупени крайници, причинени от падане главно в ТЕЦ „София“. Въпреки че нито една от травмите не е фатална, сградата на ТЕЦ „София“, където са се случили по-голямата част от паданията, изглежда е във влошено състояние“, се посочва в анализа. В периода 2015-2021 г. са регистрирани 35 травми на служители. 

Снимките от централата показват порутена инфраструктура, ръждясали тръби, дупки в алеите на по-високите етажи. Тръбопроводите на дружеството са често ръждясали и стари. Въпреки разходи за подновяване, загубите на енергия от течове са около 20% годишно.

5. Никакъв план за бъдещето

„Топлофикация София“ няма план за декарбонизация, който да набелязва съвременни решения за съвременните предизвикателства. Столичната община и топлофикационното ѝ дружество пропиляха години в проекта за инсинератор. Той нямаше да бъде нито панацея за боклука на София, нито решение за отоплението на столицата. 

Бъдещето на „Топлофикация София“ в следващото десетилетие е свързано с производството на енергия от възобновяеми източници. Такова развитие носи със себе си ползи както за икономиката, така и за гражданите и енергийната сигурност на града. Сезонното съхранение на енергия в слънчева топлофикация, индустриалните термопомпи, оползотворяването на отпадна топлина от различни промишлени процеси, микромрежите в отделни квартали или общности – всички тези възможности са част от градското централно отопление на бъдещето. 

София има нужда от цялостна стратегия за декарбонизация на отоплението и вече е време да направи първите стъпки в тази посока.