„Топлофикация София“ е пропуснала възможността да спести 200 млн. лв. разходи от квотите си за въглеродни емисии през последните шест години. Общинското дружество е сключвало договори с неизгодни клаузи с търговци на емисии и е купувало квоти на цени, значително по-високи от пазарните.
Това са изводите от експертен анализ на публични данни за 2019 – 2024 г., изготвен за „Грийнпийс“ – България. Изчисленията показват, че през разглеждания период е било възможно спестяване на разходи за квоти в размер на 20 – 30 млн. лв. годишно, ако търговията с квоти е била управлявана с грижата на добър стопанин.
Вземането на решения за публични дружества с грижата на добър стопанин не е просто морално задължение. Съзнателното сключване на неизгодни сделки, от които произтичат вреди за дадено предприятие, е престъпление според българското законодателство, което предвижда и наказания за виновните длъжностни лица. По сигнал на „Грийнпийс“ – България до Софийската градска прокуратура за търговията с квоти за „Топлофикация София“ през 2019 – 2020 г. е образувана проверка.
Дори и тази сума да е завишена, вследствие усредняване на цените и евентуални допълнителни разходи, които не са взети предвид, потенциалът за спестяване на средства е твърде значителен.
С 1,6 млрд. лв. задължения, „Топлофикация София“ от години е на ръба на фалита. Дружеството има 400 000 абонати и заради критичната си социална роля обикновено разчита на кризисни спасителни мерки.
Ето и най-скорошния пример: в последните дни на кабинета „Денков“ бе взето решение дълговете на общинското дружество към доставчика на гориво „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг (БЕХ) да бъдат придобити от държавата. В първите дни на кабинета „Главчев“ обаче това решение бе отменено заради риск мярката да бъде обявена за недопустима държавна помощ.
Критичното финансово състояние на „Топлофикация София“ остава на дневен ред, изисквайки както спешно оздравяване, така и далновидно управление на средствата в дългосрочен план. Търговията с въглеродни квоти е една от възможностите за намаляване на разходите.
Следата „Ковачки“
Периодът, разгледан в анализа, започва от 2019 г., когато влиза в сила договорът между „Топлофикация София“ и „Гранд Кепитал“ – търговски посредник, свързван с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Информацията за този документ бе публикувана в доклада на Комисията по ревизия в 46-тото Народно събрание.
Договорът предвижда, от една страна, възнаграждение за посредника в размер на 0.50 евро за всяка закупена квота. От друга страна, предвижда и фиксирана цена за закупуване на квотите въглеродни емисии от 28.50 евро/тон. Към момента на сключването на договора обаче прогнозните цени за емисии са значително по-ниски, като за 2019 г. те са 23 евро/тон, а за 2020 г. – 25 евро/тон.
Посочването на фиксирана цена в подобен договор е нетипично условие, неприсъщо на пазарните принципи в сектора за търговия с емисии. Плащайки възнаграждение на посредника, клиентът „Топлофикация София“ следва да очаква да получи оптимално изгодна цена в оптимално изгоден момент като услуга от посредника. Чрез фиксирането на цена и то значително по-висока от прогнозните цени, от сделката се облагодетелства посредникът за сметка на клиента, като практически получава двойно възнаграждение.
Прави впечатление, че 99% от квотите за 2019 г. са закупени на фиксирана цена в размер на 28.50 евро/тон, както е договорено в договора на дружеството с „Гранд Кепитал“.
За 2020 г. близо 34% от квотите са на стойност 29.70 евро/тон, 4.24% са поръчани за 27.75 евро/тон, а останалите над 60% струват между 44 и 45 евро/тон. Доколкото пазарните цени на квотите не се доближават до тези стойности в нито един момент през 2020 г., може да се направи обосновано заключение, че тези цени са фиксирани и най-вероятно са заложени в договора с „Гранд Кепитал“. Те са платени в значителен ущърб на „Топлофикация София“, тъй като най-високата цена на годишните фючърси за 2020 г. е била 33 евро/тон.
Според заключението на Комисията по ревизия предварително фиксираната цена в договора е значително по-висока от текущата цена на квотите на датите, когато посредникът е осъществил борсовите сделки. Именно така посредникът печели 9,2 млн. лв. от сделката за емисиите на „Топлофикация София“, в допълнение на комисионната от 800 000 лв. за всяка закупена квота.
Анализът на публично достъпни данни, свързани с търговията с въглеродни емисии, показва, че това не е последният подобен договор в ущърб на задлъжнялата „Топлофикация София“.
Разходи: пазарна цена
Съотношението между средните цени на закупуване на въглеродни квоти от „Топлофикация София“ и средните пазарни цени за съответните години е представено в следната таблица:
| Годи-на | Закупени квоти за емисии (t) | Средна цена на закупени квоти (лв/t) | Средна пазарна цена на квотите (лв/t) | Разлика разходи минус пазарна цена (лв/t) | Потенциално спестяване (лв)* | Такси и комисионни (3.00 евро/t) | Потенциално нетно спестяване (лв) |
| 2019 | 930 000 | 55.68 | 48.74 | 6.94 | 6 457 172.25 | 0.00 | 6 457 172.25 |
| 2020 | 1 228 212 | 75.30 | 48.56 | 26.74 | 32 844 022.66 | 0.00 | 32 844 022.66 |
| 2021 | 1 211 102 | 173.22 | 104.93 | 68.29 | 82 704 728.64 | -11 843.55 | 82 692 885.09 |
| 2022 | 1 046 086 | 180.51 | 158.91 | 21.60 | 22 595 231.51 | -10 229.83 | 22 585 001.68 |
| 2023 | 1 079 820 | 183.25 | 166.85 | 16.40 | 17 710 027.45 | -10 559.72 | 17 699 467.73 |
| 2024 | 1 096 145 | 180.52 | 142.01 | 38.51 | 42 212 864.79 | -10 719.37 | 42 202 145.43 |
Прави впечатление, че средната цена на закупените квоти превишава – в някои от годините значително – средната пазарна цена през съответната година. Обичайната практика при ползването на борсови посредници е на посредника да се заплаща комисионна, но цената, на която се купуват квотите, да е максимално изгодна за купувача. Ако пък цената е фиксирана, то целта би било да се намали рискът от бъдещо повишение, а не договорната им стойност да се фиксира значително над пазарната.
Това води до заключението, че „Топлофикация София“ не е положила достатъчно усилия да заложи максимално изгодни за дружеството условия при търсенето на посредник, който да купува квотите от негово име и за негова сметка.
Следващи стъпки
Най-спешната задача пред ръководството на „Топлофикация София“ и Столична община е да намалят разходите за квоти. Това може да стане чрез договори с посредници, които не ощетяват общинското дружество чрез завишени фиксирани цени. Също така, необходимите квоти могат да се закупуват в периоди, когато могат да се очакват по-изгодни борсови цени. Историческите данни показват, че такъв период е краят на първото тримесечие на годината, когато изтича крайният срок за захранване на сметките за квоти на операторите в съответните регистри за предходната година и операторите вече са закупили необходимите им квоти за това.
Пропуснатите възможности за спестяване на 200 млн. лв. в последните шест години повдигат множество въпроси. Ръководството на „Топлофикация София“ и Столична община следва да проверят какви договорни клаузи са довели до тези завишени разходи и какъв е точният им размер. Бъдещето на „Топлофикация София“ в следващото десетилетие е свързано с производството на енергия от възобновяеми източници. Такова развитие носи със себе си ползи както за икономиката, така и за гражданите и енергийната сигурност на столицата. София има нужда от цялостна стратегия за декарбонизация на отоплението и вече е време да направи първите стъпки в тази посока.