Съдебната сага за принудителното спиране на ТЕЦ „Марица 3“ продължава близо две години и все още няма изгледи за развръзка. На последното заседание делото беше отложено за 9 юли 2024 г. Докато процесът продължава, хроничният замърсител запазва правото си да работи. 

Димитровградската централа, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, стоя в студен резерв в продължение на години и заработи през пролетта на 2021 г. Тогава покачването на цените на енергията с икономическото възстановяване от пандемията и стремглавият им ръст след руската инвазия в Украйна доведоха до рентабилност на въглищното производство. Успоредно с редовната ѝ експлоатация Димитровград бе подложен на чести обгазявания със серен диоксид. За две години и половина в града са отчетени 62 превишения на нормите за този замърсител. В 59 от тези случаи ТЕЦ „Марица 3“ е работила.

През пролетта на 2022 г. контролният орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Хасково, установи редица нарушения на разрешителното за работа на ТЕЦ „Марица 3“ и я затвори принудително. Централата обжалва незабавното изпълнение на мярката и съдът ѝ позволи да работи, докато делото тече. Това означава, че ТЕЦ „Марица 3“ ще има право да работи до окончателното приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.

Съдът продължава да се затруднява в намирането на експерти еколог и метеоролог за комплексната експертиза, която да изследва разпространението на замърсяването в региона чрез въздушните маси. Досега съдът разгледа техническа експертиза за състоянието на инсталацията. След оспорването ѝ от страните и отвод на техническия експерт обаче на дневен ред е намирането на нов, който да установи общото състояние на централата, и то когато инсталацията работи. 

ТЕЦ „Марица 3“ не се е включвала от 27 януари тази година. Според оскъдната публична информация, която още няма официално потвърждение от ръководството ѝ, централата е спряла работа за неопределено време. Очаква се да се включи отново през есента, когато през годините традиционно е имало увеличаване на борсовите цени на електричеството с увеличаването на потреблението през по-студените месеци. За тези прогнози обаче няма никаква гаранция в контекста на все по-топлите зими заради климатичната криза, както и по-добрата свързаност на производителите на електроенергийния пазар, което позволява и внос на електроенергия на ниски цени от региона. 

Този график със сигурност ще възпрепятства завършването на техническата експертиза, изискването за която е инсталацията да работи. Това пък означава, че приключването на делото ще се отложи още във времето.

„Всички инструменти за контрол на замърсителите се оказват неефективни. Държавните институции издават разрешителни на съоръжения, които не могат да изпълняват условията в тях. Инспектиращите институции са безсилни да предотвратят замърсяването. Съдебният контрол отнема толкова дълго време, че инсталациите сами затварят. Последствията от хроничното обгазяване обаче са за сметка на здравето на местната общност и околната среда. Остава въпросът дали замърсителите някога ще поемат отговорност“, коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.