Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор до 2053 г. няма реални последици и не заслужава съдът да се занимава с нея. С този аргумент Върховният административен съд (ВАС) на два пъти отказа да разгледа жалбата на „Грийнпийс“ – България срещу документа, представен от служебния кабинет „Донев“ на грандиозно събитие през февруари с участието на президента Румен Радев.
Шест месеца по-късно бе на лице потвърждението, че т.нар. Стратегическа визия не е нито стратегия, нито особено надеждна визия.
Стратегическа визия, но не точно стратегия
Документът „не създава права и задължения и не засяга непосредствено права, свободи и законни интереси на граждани или организации“, приемат и двата състава на ВАС (три- и петчленен), оставили жалбата без разглеждане по същество.
Въпреки че е приета от Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, т.нар. Стратегическа визия не може да се квалифицира като индивидуален, общ или нормативен акт, които според закона подлежат на обжалване в съда, приема още ВАС.
Министерството на енергетиката посочва същите мотиви пред съда, очевидно неглижирайки приложимостта на собствените си предложения. Според ведомството, с потвърждение от съда, документът е разработен според член в Закона за енергетиката, който гласи: Министърът на енергетиката разработва и внася за одобряване от Министерския съвет Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България. В същото време, очевидно умишлено, документът е наречен „стратегическа визия“.
Изглежда, че кабинетът „Донев“ целенасочено е създал условия, при които т.нар. Стратегическа визия е стратегия за тези, които са съгласни с нея, но не е стратегия, за тези, които критикуват съдържанието ѝ.
Остава големият въпрос: как се управлява толкова стратегически важен сектор като енергетиката?
Стратегическа визия, но не точно визия
Т.нар. Стратегическа визия претендираше да е съобразена с актуалната европейска рамка на климатичната и енергийната политика и световните тенденции в развитието на новите технологии. В същото време документът погрешно интерпретира данни от анализите на енергийния пазар, залага изцяло на мегапроекти и пропуска да предвиди развитие на възобновяеми източници, въпреки тенденциите за увеличаването на мощностите и децентрализираното им развитие от гражданите и бизнеса.
През 2023 г. българската енергетика се трансформира със скоростни темпове: рекорден ръст на инсталирането на нови мощности и произведената енергия от възобновяеми източници, исторически спад в производството на енергия от въглища, свиване на потреблението.
Дори на 1 август 2023 г. соларните инсталации за първи път изпревариха производството на атомната централа – макар и за няколко часа, те генерираха 38% от общото количество при 37% от АЕЦ „Козлодуй“, по данни на Електроенергийния системен оператор.
Пълна прозрачност, но невинаги и не съвсем
Съдиите във ВАС приемат, че т.нар. Стратегическа визия не е нито общ, нито нормативен административен акт – т.е. че тя не засяга интересите на гражданите и бизнеса. С това основание те отказват да разгледат жалбата срещу нея. Тогава обаче възниква въпросът: щом като т.нар. Стратегическа визия няма никакъв ефект, нито значение за никого, защо изобщо се приема – под фалшиво име (Стратегическа визия, но не точно стратегия) и с лицемерна претенция (Стратегическа визия, но не точно визия)? От този парадокс кристализира заключението, че кабинетът „Донев“ е сътворил едно правно нищо.
И Министерството на енергетиката, и Върховният съд твърдят, че т.нар. Стратегическа визия изпълнява политиките на държавата и на ЕС за съхранение на климата и предотвратяване на промишленото замърсяване. Именно защото тези политики засягат неограничен брой хора и бизнеси, интересите на гражданите и организациите като част от процеса са лесно разпознаваеми и би трябвало да са очевидни.
В много страни от ЕС се приема единодушно, че екологичните неправителствени организации представляват интереса на граждани и следователно имат интерес да участват в процедурите за вземане на решения, свързани с опазване на климата. Граждани и организации следва да участват активно в изготвянето на подобни стратегически документи, най-малко чрез обществени консултации. Следва и да имат правен интерес да отнесат пред съда въпроса за законосъобразността на действията/бездействието на правителствата за опазване на климата.
Осигуряването на енергийната сигурност, постигането на енергийна ефективност и развитието на възобновяемите енергийни източници, развитието и налагането на нови технологии са изцяло в интереса на бизнеса. И бизнесът има интерес от яснота на регулаторната рамка и на посоката, очертана от правителството за развитие на енергийния сектор.
Време е българското правителство да осъзнае мащаба на предизвикателството, пред което е изправено. Това налага мобилизирането на всеки наличен капацитет, включително извън правителствените структури. Прозрачността и включването са мощно средство в ръцете на администрацията, а не досадна пречка, която да бъде (не съвсем) елегантно заобиколена.
С визия към стратегическо планиране
Макар и да беше практически ненужно, упражнението с т.нар. Стратегическа визия съдържа уроци, които могат да подобрят процеса на обновяване на Националния план за енергетиката и климата – ключова стъпка за намаляване на парниковите емисии до 2030 г. по пътя към въглеродна неутралност през 2050 г.
Този документ съдържа практическите мерки за трансформация на енергийната система по отношение на енергийна ефективност, развитие на възобновяеми източници, намаляване на парниковите газове, развитие на междусистемните връзки, както и проучвания и иновации.
Енергийната трансформация е в ход. Стратегическите документи на България следва да отразяват реалността и да основават прогнозите си на качествени научни данни, а не на тенденциозни частични интерпретации. Плановете трябва да чертаят бъдещето, а не да описват миналото.
Не на последно място, гражданите имат право да участват в процеси, които определят бъдещето им, като плановете за развитие на енергийния сектор. Стратегическите документи следва да бъдат прозрачно изготвени, публични и достъпни за обсъждане, вместо да крият недостатъците си зад обтекаеми бюрократични понятия.