В своя позиция „Грийнпийс“ – Централна и Източна Европа осъди разрушаването на язовирната стена и за пореден път настоя Русия да напусне незабавно пределите на Украйна.
На 6 юни ВЕЦ „Каховка“ бе разрушена. Пораженията върху населението и природата, които приливната вълна причинява надолу по течението на Днепър, нарастват с всеки изминал час от началото на кризата. Психологическият ефект върху хората в Южна Украйна, които вече са били подложени на 15 месеца пълномащабна война, е огромен. Поради мащаба на бедствието, което заместник-министърът на външните работи на Украйна Андрий Мелник нарече „най-лошото екологично бедствие в Европа след Чернобил“, ще има неизбежни последствия върху водоснабдяването на милиони хора и върху селското стопанство през следващите летни месеци и много след това. В ход е евакуация, която вероятно ще засегне над 16 хиляди души.
Основните заплахи за околната среда включват токсични и други замърсители, сериозно увреждане на крехките екосистеми, националните паркове и Черноморския биосферен резерват. След разрушаването на язовира нивата на водата в язовир Каховка са спаднали драстично, което представлява пряка заплаха за безопасността на Запорожката атомна централа.
„Още когато Русия превзе атомната централа Запорожия през 2022 г., „Грийнпийс“ предупреди, че военната заплаха, произтичаща от руската военна инвазия, поставя язовир Каховка в риск от сериозно увреждане. За съжаление, това вече стана реалност. Въпреки че към момента няма непосредствена заплаха за Запорожката атомна централа, е неизбежно разрушаването на язовира да повлияе на безопасността ѝ в следващ етап“, казва Шон Бърни, ядрен експерт на „Грийнпийс“.
Охладителният басейн на атомната централа се зарежда с вода от Каховка. Украинската ядрена енергийна компания „Енергоатом“ съобщи, че разрушаването на язовира представлява заплаха за централата, но ситуацията в съоръжението в момента е под контрол. Въпреки че реакторите са в различни етапи на спиране от март 2022 г., те и отработеното ядрено гориво в охладителните басейни все още се нуждаят от активно охлаждане. Скоростта на спад на водата в язовира ще определи времевата рамка на заплахата за охлаждащите функции на Запорожката атомна централа.
„Не е ясно какви ефективни спешни мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тази ядрена заплаха в хода на незаконната руска окупация на централата и насред военна зона“, каза още Шон Бърни. „Но това, което е ясно е, че руските военни трябва незабавно да прекратят окупацията си на Запорожката ядрена площадка и без да се месят по никакъв начин, да позволят на украинския персонал да стори необходимото.
Денис Цуцаев от екипа на „Грийнпийс“ – Централна и Източна Европа в Киев заяви: „Вярвам, че единствената причина за катастрофата в момента в Южна Украйна е руската инвазия и окупацията на украинска територия. Действията на Русия разрушават живота на хората и околната среда“.
Най-малко 600 тона петролни продукти са се излели в река Днепър и има риск от по-нататъшно изтичане, според изявление на украинския министър на околната среда Руслан Стрилец от 7 юни. 80 населени места са в зоната на наводнение, а водата, която се излива от язовира в момента, наводнява Националния парк „Долен Днепър“. Разлетите вещества могат да навредят на растенията и животните при контакт с тях, но по-точна оценка на бедствието може да се извърши само след като нивото на водата спадне и учените започнат да изследват района.
Язовир Каховка се намира в област Херсон в Южна Украйна. Територията е окупирана от Русия от февруари 2022. Разрушената стена задържа водата от язовир Каховка, който обхваща площ от 2155 квадратни километра в областите Херсон, Запорожие и Днепропетровск. Дължината на водоема е 240 км, широчината достига 23 км. Общият воден обем е 18,2 кубични километра. Дълбочината варира от 3 до 26 метра, а средната стойност е 8,4 метра. Към 4 юни 2023 нивото на водата във водоема е 17,32 метра.
Резервоарът Каховка служи и като източник на вода за най-голямата напоителна система в Украйна, която е и най-голямата в Европа. Водата се транспортира през канала Каховка (130 км) в четири напоителни подсистеми, разположени в Херсонска и Запорожка области с обща дължина 1609 км. Използва се за напояване на 326 хил. хектара и има максимален потенциал за напояване на 720 хил. хектара.
Язовирът е бил обект и на предходни атаки. Град Херсон е окупиран от март 2022, но с успешна контраатака украинските сили успяват да си го върнат през ноември 2022. Точно тогава отстъпващите към южния бряг на Днепър руски войски нанасят сериозни поражения на язовирната стена, тъй като точно там е връзката между северната и южната страна на реката.