Остарелите и популистки идеи за бъдещето на сектора са невъзможни, обричат страната на изолация и противоречат на националния интерес
Предизборният популизъм с неизпълними обещания за българската енергетика е опасна политическа игра, която не стъпва на никакви икономически аргументи. Напъните на отиващия си парламент и назначеното от Румен Радев служебно правителство обаче заключват страната в добре установените корупционни модели в енергетиката и я обричат на сигурна международна изолация.
Това е становището на енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. То идва в контекста на решението на 48-то Народно събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и представената от служебното правителство на 17 януари т.нар. дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Мнозинството в парламента настоява за отпадане на ангажимента за 40% намаляване на емисиите парникови газове в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с удължаване на живота на всички въглищни централи без всякакви ограничения до 2038 г. Временната власт представя мечти от миналото като визия за бъдещето с колосални и скъпи проекти, като например два язовира на река Дунав и нови ядрени мощности в земетръсни зони.
НПВУ е двустранен договор между България и останалите членки на ЕС. Решението на депутатите предполага страната да получава европейски средства, но да се откаже от ангажиментите си. Подобна политическа позиция е несериозна, още повече, че Европейската комисия вече посочи именно ангажимента за декарбонизация като основна причина за одобрението на плана на България – държавата с най-замърсяващо и неефективно производство в целия блок.
В контекста на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, единствената печеливша посока за българската икономика е високата амбиция за декарбонизация. Това е единствената възможност за страната да запази водещите си позиции в енергийната система на Балканите, особено с амбициозните планове за развитие на ВЕИ мощности в съседни държави като Гърция, Румъния и Северна Македония.
Истинската заплаха за работните места в България е изменението на климата. Декарбонизацията е решение на няколко проблема едновременно – източник на нови работни места с перспектива, по-здравословна околна среда, устойчива децентрализирана система и енергийна независимост за хората.
Възможностите за постигането на целта за 40% декарбонизация съществуват и в момента. Някои въглищни мощности могат да бъдат поставени в сезонен резерв, за да се предотвратят евентуални рискове за системата. Само през 2022 г. в мрежата са добавени над 200 мегавата фотоволтаична мощност, като се очакват над 500 мегавата за 2023 г., без да се броят значими мощности за собствено ползване от индустрията, сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Такава тенденция се очаква и при бита, подкрепена и с публични средства. Добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, зелен водород и най-вече децентрализация – както от страна на домакинствата, така и от бизнеса, са все възможности с нереализиран потенциал в България.
Без реформи сега въглищната индустрия неизбежно ще повтори модела „Кремиковци“ – масови съкращения и регионални икономически дисбаланси, при това без европейски компенсации. Икономическото състояние на въглищната енергетика ще се влоши рязко след 2025 г. с отпадането на държавните субсидии, които практически държат сектора жив, и бъдещите цени на квотите за парникови емисии (над 90 евро/тон). До края на това десетилетие ще изтекат и възможностите за използване на средствата, предвидени в Механизма за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд на ЕС.
В следващите пет години България може да получи над 60 милиарда лева, от които 15 милиарда лева са само за декарбонизация. Тези средства ще помогнат за ускорено внедряване на нови технологии и ще дадат социални гаранции на заетите във въглищния сектор.
България не може да си позволи да пропусне тази възможност в името на краткосрочните печалби от една замърсяваща индустрия в примката на олигархични интереси.
За повече информация:
Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, 0886 745 777.
Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, 0885 454 797.
Повече за Коалицията за климата
Коалицията за климата е неформална платформа, създадена през 2005 г. от гражданска група с цел отбелязване на „Глобалния ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). Коалицията обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на последствията от изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
Сред членовете на Коалицията са WWF – България, „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българската фотоволтаична асоциация, Българската соларна асоциация, Фондация „ЕкоОбщност“, и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.