запазване на природата, отказ от въглищата и преминаване към възобновяема енергия.
Преди малко повече от година екипът на „Грийнпийс“ – България, заедно с Община Сливница и с подкрепа от местните жители, организира спортно бягане в района на селата Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Села, намиращи се в непосредствена близост до столичния град и едновременно с това запазили разнообразието и богатството на своята природа. Това обаче е на път да се промени.
Днес, когато светът преминава към използването на възобновяеми източници на енергия, а България обяви своята дата за излизане отвъд въглищната зависимост, плодородната земя в землището на тези села е заплашена да се превърне в нова въглища мина.
Спортното бягане, което се състоя на 3 октомври 2020 година, имаше за цел да подкрепи района в битката му за чиста околна среда и да даде гласност на случващото се. Зад каузата застанаха професионалният бегач и ориентировач Кирил Николов – Дизела, победителят от състезанието „Витоша 100“ за 2020 година – Ивайло Атанасов и олимпийската състезателка по ски бягане Антония Григорова. Бягането носеше символичното име „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ и успя да събере на едно място над 200 любители бегачи, които с присъствието си засвидетелстваха своята загриженост за околната среда в района.
В символиката на името се криеше и нашата подкрепа към местното население и в частност към един от собствениците на земя попадаща в концесията на мината – Емил Мирчев, който пръв се усмели да повдигне дело срещу спорното решение на Министерския съвет.
Историята на “Алдомировския въглищен басейн” и битката на местното население срещу дадената концесия за въгледобив на „Минна компания“ ЕООД, фирма свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, продължава вече над 5 години. Още през 2016 г. фирмата получава зелена светлина за добив на лигнитни въглища в района от Министерство на околна среда и водите (МОСВ), а концесията включва площ от 1891 декара и е предвидена за период от 29 години. Първоначалните подписки на местното население срещу инвестиционното намерение за въгледобив не дават резултат, а възраженията на Община Сливница остават игнорирани. Така, в края на август 2018 г. Емил Мирчев, който от десетилетия обработва семейната си земя близо до с. Радуловци, завежда дело срещу решението издадено от Министерския съвет и позволяващо на „Минна компания“ ЕООД да добива лигнитни въглища в района. Целта му е разрешението да бъде преразгледано. Земята на Емил се намира в границите на дадената въглищна концесия и това е причината съдът да приеме жалбата му. Към него се присъедини и Oбщина Сливница, която представлява интересите на местното население и също има собствени земи на засегнатата територия.
Първото разглеждане по делото се състоя на 17 юни 2020 година, а самото дело се води от Община Сливница и Емил Мирчев, подпомаган от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“.
Спорното решение на Министерския съвет
Първоначално в разрешението издадено от Министерския съвет е упоменато, че добитите въглища са предназначени за замърсяващия ТЕЦ „Бобов дол“. През юни 2020 година обаче, централата излиза с изявление, че предвижда трансформиране на съществуващите енергийни мощности на своята инсталация, а преди броени дни Кристина Лазарова (председателят на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов Дол“ и съосновател на платформата Brown to green) съобщи, че не се предвижда централата да работи с въглища след 2030 година. Това поставя въпроса „от кого ще бъдат използвани въглищата добивани от тази мина в продължение на почти 30 години?“
Редица други въпроси поставят под съмнение решението на Министерския съвет и дали то е било добре обмислено при взимането му. Един от тях е свързан с източника на вода на засегнатите села, тъй като предвижданата територия е само на 300 метра от с. Радуловци и при евентуална експлоатация на мината има опасност единственият водоизточник на селото да бъде засегнат. Въпреки това оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), направена още през 2016 година, не отчита това като пречка при издаването на разрешение за концесията.
В хода на делото Община Сливница поиска събирането на доказателства по няколко основни теми. Като основните въпроси бяха – дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата, какво е качеството на залежите и какъв ще е ефектът върху археологическите структури в района.
Въпреки назначената от съда експертиза по някои от повдигнатите въпроси и все още неприключилото дело, през лятото на 2021 година, „Минна компания“ ЕООД поиска предварително изпълнение на решението на Министерския съвет. Това искане бе отхвърлено от съда и така успяхме да спечелим още време за района и неговата природа.
В навечерието на поредното заседание по делото, което ще се състои на 03 ноември 2021 година, все още не сме успяли да „надбягаме мината“, но благодарение на смелите действия на един земеделски стопанин, който не се поколеба да застане с името и лицето си зад своите убеждения, надежда да съхраним района на селата Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница все още има.