Енергийният министър Теменужка Петкова обещава светло минало на заетите в енергийния сектор

На 20 август, на специална пресконференция представители на двата най-големи профсъюзи в България, КНСБ и КТ Подкрепа обявиха своите искания за спешна среща с премиера и очаквания да получат гаранция за въглищните Мини Марица Изток да работят още поне 15 години.

Мини Марица Изток ©Грийнпийс

В България вече над 60 дни има протести срещу правителството заради корупция и се очаква премиерът да подаде оставка в най-скоро време, а дори  това да не се случи, редовните избори са през март 2021 г.

Няма разумен човек, който да очаква, че премиерът и правителството в този момент могат да дадат такива гаранции.

Исканията на синдикатите изглеждат абсурдни, но всъщност вина за техните неизпълними желания носят главно министърът на енергетиката, премиерът, правителството и парламентът.

В края на януари тази година парламентът прие антиевропейско решение, подкрепено и от парламентарната „опозиция“ с което министерският съвет беше задължен да предприеме необходимите мерки за нормално функциониране на ТЕЦ “Марица Изток 2” чрез увеличение на капитала му, да гарантира дългосрочно производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в България „независимо от мнението на Европейската комисия по този въпрос“.

Тоест да продължават да се отпускат огромни средства от бюджета за ненужна, замърсяващ продукция на отиваща си индустрия.

От няколко години министърът на енергетиката, Теменужка Петкова, с усърдието на партиен секретар от 80-те години на 20 век, на всяка среща с профсъюзи, при всяка медийна изява или посещение в Стара Загора нагло заблуждаваше обществото, че въглищната индустрия има бъдеще в България и ще бъде защитена от правителството. Никога не се позова на икономическа логика за тази политика, не забелязваше енергийната трансформация, която се извършва в страните от ЕС от десетилетия. Разбира се, лесно е да излъжеш хора, които се чувстват несигурни за бъдещето си. Като прибавим към това лъжите и за лиценза на АЕЦ Белене, за да бъдат заблудени чуждите инвеститори, измамата със смяната на името на Турски поток и  прахосването на 3 милиарда лева от бюджета за изграждане на излишен, нов газопровод, обслужващ чужди интереси. Оставането на министър Петкова на поста дори в това компрометирано правителство е недопустимо. Оставката ѝ вече отдавна не е достатъчна, трябва да ѝ бъде потърсена отговорност от прокуратурата.

През първите 6 месеца на тази година поради намаленото потребление, енергийната ефективност и развитието на ВЕИ в страната, добивът на въглища е намалял с 25%  и това е тенденция от няколко години вече.

Правителствата в България от години работят с напълно изчерпани и кухи структури лишени от представителност, за да оправдават липсата на реформи в енергийния сектор и да поддържат корупцията и непрозрачността.

От становищата на Национален съвет за тристранно сътрудничество , Икономически и социален съвет, новосъздадения Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет (без нито един представител на НПО в тях), никога не чухме нещо за децентрализация на производството на енергия, за облекчаване на условията и достъпа на отделните домакинства до ВЕИ технологии за собствено производство на енергия. За прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси  и „консултанти“ и за липсата на прозрачност в енергетиката. Никога не дадоха предложения за опазване на природата, качеството на въздуха и здравето на гражданите. Климатичните политики бяха обявени от тях за излишни за България. Поставяха интересите на олигарсите над опазването на околната среда и качеството на живот на хората.

От всичките тези съвети с едни и същи участници в тях, експерти, синдикалисти, бивши енергийни шефове, назначени за бизнесмени от Държавна сигурност,  излизат становища, че лошият Брюксел ни принуждава да правим реформи съсипващи икономиката ни, че поставените в Зелената сделка междинни цели до 2030 г. са прекалено амбициозни за нас и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика е за богатите страни, а ние трябва да продължим да разчитаме на въглищата.

Една шепа компроментирани  шефове и „експерти“  се въртят от години  в управлението на НЕК, БЕХ, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица Изток и само си сменят местата, увеличавайки корупцията и източването на бюджета за покриване на натрупаните под тяхно управление загуби.

Премиерът Борисов от години не смее да произнесе и дума за необходимостта от енергийна трансформация, представя Зелената сделка като принуда над България от ЕК.

Крайно време е политиците в България да престанат да заблуждават обществото и заетите в енергийния сектор, и да положат усилия за бързо преодоляване на технологичното изоставане на страната в сравнение на останалите в ЕС.

Да закрият Българския енергиен холдинг, специално създаден през 2009 г. за да прикрива огромната корупция в енергетиката.

Да реформират безсмислените съвети  с привличането в тях на експерти  от бизнес асоциации, учени  и НПО  с визия за съвременно икономическо и енергийно  развитие.

Европейският съвет прие Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. За България са предвидени 29 млрд.евро. Около 1,2 млрд. евро ще бъдат средствата за справедлив преход във въглищните региони.

Изключително важно е България да реагира бързо с мобилизирането на експертен потенциал от всички заинтересовани страни за изработването на национален план за икономическо възстановяване и справедлив енергиен преход. Тези средства от европейски фондове не са гарантирани. Те ще бъдат получени само при ясен и качествен национален план за възстановяване, съобразен със Зелената сделка и регионални планове за справедлив преход, отговарящи на условието за преструктуриране на икономиката от изкопаеми горива, към  нисковъглеродна.

Това е реалността и бъдещето, които трябва синдикатите да познават и да се възползват от тях. Ако искат наистина да се погрижат за своите членове. Част от европейските средства са предназначени за преструктуриране на сектора, както и за преквалификация и компенсации на заетите във въглищната индустрия, които ще бъдат евентуално засегнати.

При разговорите си с европейските конфедерации на профсъюзите – ITUC, ETUC (в които членуват и нашите синдикати), разбираме че там имат много компетентни експерти по Зелената сделка и справедливия преход. Те имат ясни програми и планове за защита на правата на заетите в енергийния сектор чрез използване на европейските фондове и националните бюджети.

Тези експерти със сигурност са на разположение и на нашите профсъюзни лидери .

В „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение За Земята работим от над 20 години по темата за енергийна трансформация, имаме практически опит с работа във въглищните общини, с граждански инициативни групи и с представители на синдикатите. С удоволствие бихме споделили нашия опит с колеги от профсъюзите, които имат интерес и нужда от подкрепа.

Паралелната реалност, която безотговорно от години предлага на обществото и профсъюзите отиващото си правителство е към своя край. Но това не значи че не трябва да  носи отговорност за бездействие, корупция и обслужване на частни интереси.