Защо горските монокултури подкопават борбата с климатичните промени и унищожават биоразнообразието
Свидетели сме на масово изчезване на видове. Светът, в който живеем, губи биоразнообразието си невъобразимо по-бързо, отколкото когато и да било преди в човешката история. Паралелно с това сме свидетели на климатичните промени ежедневно. Спешно трябва да намерим решения на тези две предизвикателства, като работим заедно с природата, а не срещу нея.
Хората по света вече изпитват опасното въздействие на затоплянето на климата – в това число екстремни температурни рекорди и покачване на морското равнище. През 2015 г. световните лидери се ангажираха да ограничат покачването на глобалната температура под 1,5 °C спрямо прединдустриалните нива.
В днешно време залесяването се защитава от широк кръг заинтересовани страни, често те представляват мащабни горски монокултури. В тази си форма те ще влошат, а не подобрят кризата с климата и биологичното разнообразие.
Нуждата от природа
Днес видовете изчезват с невъобразимо бързи темпове – 100 пъти по-бързо от средното за последните 10 милиона години. Една от основните причини за изчезването им е загубата на местообитанията им – вследствие на промени в земеползването и преексплоатация на моретата и океаните, последвано от прякото и прекомерно ползване на организмите, въздействието на климатичните промени, замърсяването и нахлуването на чужди инвазивни видове.
За да запазим покачване на глобалната температура под 1,5 °С, трябва драстично да намалим емисиите на CO2 в атмосферата. Потенциалът на естествените екосистеми, особено горите, да поемат този наднормен въглерод, е широко признат. Горите играят най-съществена роля на сушата за естествено поглъщане на въглерода – въпреки, че в някои региони тази им функция е отслабена поради обезлесяване, влошено състояние и въздействие на климатичните промени. Но не всички „природни решения“ имат положително въздействие. Някои инициативи за залесяване са всъщност опасни за климата, биоразнообразието и благополучието на хората.
Митът за „компенсирането” на вредите
„Отличен” пример е индустрията, която предлага да „компенсира” вредите, които нанася върху климата, като засажда горски култури. Известна петролна компания планира да засади милиони дървета като част от програма за намаляване на своя нетен въглероден отпечатък с 2-3%. Други петролни и газови компании, както и самолетни превозвачи инвестират в залесяване, за да компенсират своите емисии. Но засаждането на дървета не премахва автоматично въглеродните емисии от изкопаеми горива, поради закъснението във времето. Нужно е да минат 10-20 години, до момента в който засадените дървета се развият достатъчно и започнат да абсорбират въглерода в значителни количества. Междувременно горенето на изкопаеми горива продължава и в момента да отделя въглероден диоксид в атмосферата, като сега е по-критично от всякога да намалим въглеродните емисии, за да избегнем най-неблагоприятните климатични промени.
Проблемът със засаждането на горски култури и „компенсирането” на вредите
Залесяването не може да компенсира отделянето на въглерод в атмосферата. Дърветата абсорбират CO2 от въздуха, когато растат, но когато бъдат отсечени, изгорени или изгният, те отново връщат въглерода в атмосферата. Освен това растенията пренасят част от въглерода и в почвите, където той се натрупва и бива погребан във времето, но там той е непостоянен и летлив и лесно постъпва обратно в атмосферата. Засаждането на горски култури не може да се смята за дългосрочно складиране на въглеродния диоксид. А ние имаме нужда от дългосрочно решение. Затова имаме нужда от гори, които дългосрочно да абсорбират натрупания в атмосферата въглероден диоксид, но залесяването не може да служи като оправдание за увеличаване на въглеродните емисии. Това, което трябва да направим е драстично да намалим употребата на фосилни горива, да спрем обезлесяването и да преминем към нисковъглеродна икономика.
Скорошно проучване моделира поетите междуправителствени ангажименти за възстановяване на горите в рамките на Бонското предизвикателство – инициатива на Германското правителство и Международния съюз за защита на природата за възстановяване на 350 млн.ха обезлесени и деградирали земи. Резултатите показват, че ако всички тези територии бъдат залесени с естествено възстановяващи се, богати на видове гори, то те биха задържали 40 пъти повече въглерод отколкото горските монокултури с кратка ротация.
Какво можем да направим
За да приложим успешно природните решения за справяне с изменението на климата и загубата на видове трябва да се съсредоточим върху спазване на правата на хората и възстановяването на естествените екосистеми.
За да възстановим природата, трябва да прекратим обезлесяването, да защитим девствените гори от разрушаване, да позволим на горите да се възстановят на мястото на обезлесени в миналото райони, да приложим отговорно управление на горите и да позволим на ползваните гори да се възстановят до полу-естественото си състояние.
Засаждането на горски култури може да бъде полезна мярка само на места, където естествено възстановяване не може да бъде постигнато. Залесяването трябва да се съсредоточи върху райони, където горите растат естествено, като се използва широка комбинация от местни видове. Замяната на горите с горски култури би могло да заплаши биоразнообразието и да увеличи емисиите в дългосрочен план.
Горските култури не трябва да бъдат финансирани от финансови механизми, които са създадени за подпомагане намаляването на затоплянето на климата или загубата на видове. Финансовото подпомагане би следвало да се пренасочи към чиста и възобновяема енергия съхраняването и възстановяването на екосистемите, екологичното земеделие и развитието на икономически възможности за местните общности.
Правилата за отчитане на въглеродните емисии би следвало също да бъдат променени. Трябва да се направи разграничение между естествени гори и горски монокултури. Не можем да сравняваме увеличението на горското покритие по площ с цялостната загуба на естествени гори. Трябва да се използват различни цели за краткосрочното намаляване на въглеродните емисии и дългосрочното улавяне и задържане на въглерод.
В заключение, опазването и възстановяването на естествените екосистеми има огромен потенциал за справяне с глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие. Но засаждането на мащабни горски монокултури би могло само да задълбочи кризата.
Прочетете пълния доклад тук.
Гледайте видео от уебинара ни: Опазване на горите в условия на климатични промени.