От организацията казват, че България не спазва законодателството на ЕС за държавните помощи
Организацията за екологично право ClientEarth [1] предупреждава Европейската комисия, че българската схема за субсидиране на остарелите централи на въглища ги поставя в по-изгодна позиция от по-чистите енергийни източници. Става дума за така наречения „студен резерв“, механизъм, при който електроцентралите не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани.
От тези плащания се възползват застаряващите български тецове на въглища, които са доказали, че не успяват да заработят, когато е необходимо. Отделно, не са санкционирани ефективно за това. Адвокатите оспорват механизма, защото облагодетелства централите на въглища, но изключва други източници на енергия, в това число и мощностите за възобновяема енергия, които отдавна се използват в страната и по света.
Студеният резерв понастоящем осигурява плащания на големи топлоелектрически
централи като „Брикел“, „Варна“, „Русе“, „Марица“ 3 и „Бобов дол“. Последните промени в схемата, които я отварят за някои
потребители с голям интензитет на енергия, все още не спазват законодателството
на ЕС за държавните помощи.
Схемите за разполагаемост в ЕС наскоро бяха подложени на кръстосан огън, на
фона на критиките към Полша, че подкрепя големите замърсители и прекратяването
на плащанията в Обединеното кралство след съдебен процес.
Адвокатът на ClientEarth Джулиет Деларю заяви: „С оспорването на студения резерв през Европейската комисия
ние се борим срещу използването на обществени средства за подкрепата на
индустрия, която застрашава здравето на хората. Въглищата са възприемани като
евтино гориво — което всъщност не е евтино, а сериозно субсидирано от
държавата.“
Припомняме, че през студената зима в началото на 2017 г. няколко централи на въглища не успяха да заработят и изправиха енергийната система на риск. Институциите обещаха глоби, но обществото така и не разбра какви точно санкции бяха наложени.
Плащанията за студен резерв
влизат в сила през 2003 г. и от 2007 г. насам трябваше да бъдат регулирани от
Закона за държавните помощи на ЕС. Отварянето на схемата към някои големи
индустриални компании демонстрира, че България няма намерение да се отказва от
нея.
Националните схеми за
субсидиране в ЕС трябва да бъдат проучени внимателно, особено когато те
осигуряват такива благоприятни условия за изкопаемите горива.
Преди настоящото обжалване, ClientEarth предупреди Комисията за съмнения за
злоупотреби с държавна помощ в България и оспори разрешенията за работа на
няколко въглищни централи въз основа на неспазване на стандартите на ЕС за
замърсяване.
[1] ClientEarth си партнира по проекти с природозащитните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“ — България.