Климатолог: Действията за справяне с климатичните промени са прекалено бавни

По повод на Световния ден на Метеорологията 23 март публикуваме интервю с Антоанета Йотова по една от най-горещите световни теми, изкарала в последните седмици над милион ученици от над 125 държави на протест – промените в климата. Тази година Денят е посветен на слънцето, земята и времето. Едно от посланията на Деня е „Сегашното изменение на климата се случва със скорост, която е в пъти по-голяма в сравнение с колебанията на климата, дължащи се на земната орбита около Слънцето. Тази безпрецедентна скорост затруднява адаптирането както на екосистемите, така и на човечеството.“

***

Здравей Тони, благодаря ти, че прие да се срещнем и да ми разкажеш за климатичните промени, погледнати от страната на специалист по темата. Преди да се потопим в темата, бих искала да науча за твоя житейски път. Как и кога се запали интересът ти към науката?

Аз съм физик със специализация по метеорология и може би нещата са тръгнали от там, че моята дипломна работа в Софийския университет е по климатология, но това беше класическата климатология — тя се занимава с описание и анализ на климата. Разбира се, с помощта на съвременни средства, данните се обработват с все по-мощни математически методи и компютри, за да се анализира в детайли климата.

След това постъпих на работа в секция Климатология на НИМХ, но с промени в климата започнах да се занимавам някъде около 1990 г., когато излезе първият доклад на IPCC – Междуправителствената група от експерти по изменение на климата (Intergovernmental Panel on Climate Change).

България е от първите страни, които са станали членове на Световната метеорологична организация (СМО), а това е агенцията към ООН, която се занимава с времето, климата, водите, замърсяването на атмосферата. В НИМХ по линия на СМО е бил получен този доклад. Решават те да ми го дадат, да се запозная. И аз чета, запалвам се…. В резултат на интереса ми към темата през 1993 г. кандидатствах за стипендия към Международния институт за приложен и системен анализ във Виена. Там бях 3 месеца на специализация в програма, която беше свързана с политиките за енергетика и климат. Имах и участие в проект към ЮНЕСКО да се създаде енциклопедия „Life support systems” като отговарях за главата „Climate change, Human systems and policies“. Първият председател на IPCC професор Берт Болин се съгласи да напише статия за тази глава. Така се завъртяха нещата, което вече ме подтикна не толкова и само да се занимавам със самия климат, а с политиките за реагиране на промени в климата. Защото IPCC дава научната основа за това, а и през 1992 година се прие Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) и така тръгна всичко.

Бедата е, че в един момент се видя, че тези действия са прекалено бавни, а пък в нашата държава още по-бавни. Това е кауза, за която си заслужава човек да работи.

За да ни въведеш в темата за промените в климата, би ли пояснила някои основни понятия. Например каква е разликата между „време“ и „климат“?

Метеорологичното време е промяната в атмосферните условия (температура, валежи, вятър и др.) от ден в ден на дадена територия, а климатът характеризира средната променливост на времето за периоди от 20-30 години на тази територия.

Един от аргументите на скептиците по отношение на климатичните промени е, че „Планетарната температура е средноаритметично от всички измерени температури“.

Изобщо не е така. Това е изследователска работа, която е проведена преди сто години, за да се установи как да се получи точно този показател. Средната температура на планетата е индикатор – сумарен показател, но той не се пресмята както средното в статистиката по данни за стока или услуга. Индикаторите в метеорологията, в климатологията трябва да имат физически смисъл и физическият смисъл на глобалната температура е, че дава представа за сумарната енергия на климатичната система. А когато се повишава енергията на една система, съответно в нея започват да протичат по-бързо процеси. Протичащите по-бързо процеси могат да са „добри“ или „лоши“. Когато има процеси с негативни за хората ефекти, е важно да им обърнем внимание – „да изпуснем парата“ на системата. Въпросът на политиките за реагиране на промени в климата е именно „Как да изпуснем парата“?

Тоест покачването на глобалната температура е математическа величина?

Да и глобалната температура се променя с части от градуса, докато температурните градуси, които наблюдаваме вчера, днес, утре, могат да се изменят с по няколко, дори 10 – 15 градуса на денонощие. За да се твърди, че има глобално затопляне, т.е. че глобалната температура се повишава, Световната метеорологична организация отговаря за това всички държави, които са членки, да извършат стандартизирани съпоставими измервания, които се провеждат с възможно най-уеднаквени уреди и по най-уеднаквени методи, а не просто всеки да си мери, както реши. След това по специални математически методи се изчисляват средни стойности на температурата, но също и на валежите, вятъра и другите климатични елементи.

Какво друго е важно да знаем за характеристиките на климата?

Освен между време и климат добре е да правим разлика между пространствени и времеви мащаби на промените в климата. Излишно е да се фокусираме, особено на местно ниво, върху глобалното затопляне, защото то е сумарен показател. Това, че планетарната температура се покачва не значи, че навсякъде на планетата става по-топло.

Днес питат какво глобално затопляне има, щом като вали сняг?

Това си мисля, че е нарочно, за да се отклонява вниманието. За мен това е комуникационен проблем. Отклонява се вниманието от тема, която трябва да се дискутира изключително и само от професионалисти. Лошото е, че в България такива професионалисти вече почти няма и от там нататък започват „упражнения“ на всякакви хора, които имат информация, които могат по някакъв начин да я анализират, но не задължително да са напълно наясно и да го правят така, че да бъде конструктивно.

Друг аргумент на скептиците е, че  климатичните промени не се влияят от човешката дейност. Има ли все още научен спор по темата?

Климатичната система на Земята се е променяла в течение на миналите хилядолетия, променя се в съвременната геологическа епоха и ще продължи да се променя. Това се случва в резултат на сложно взаимодействие на естествени фактори, действащи извън планетата (основно Слънцето и излъчваната от него радиация) и на нея (океанската и атмосферната циркулация, вулканични и сеизмични процеси, промени в характера на подложната повърхност и др.).

През последните около 150 години значение за климатичната система придоби и човешкият фактор. Влиянието на този фактор е свързано предимно (но не само!) с непрекъснато увеличаване на емисиите на парникови газове (въглероден оксид и диоксид, метан, азотни оксиди, летливи органични съединения) при извършването на голям брой и разнообразни човешки дейности, най-вече – изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ). Човекът променя природните климатообразуващи фактори най-вече с дейността си по земеползване (земеделие, урбанизация), инфраструктура (пътища, различни съоръжения), масово изсичане на горите навсякъде по света. Така променя характера на подложната повърхност. С променянето на характера й, се променя начинът, по който тази повърхност приема енергия от слънцето, съответно и как се отразява. Така балансът на енергията се нарушава. И въпреки че може всяка човешка дейност по отделно да е малка, то сумарно и с натрупване във времето се получават ефекти, които са неблагоприятни за хората и започват да излизат извън контрол.

Доказателството за това е, че имаме регистрирани в последните няколко десетки години много повече на брой екстремни прояви на времето. Също така интензивността на тези екстремни прояви на времето е много по-голяма, отколкото е била преди. Документирани са такива изследвания, включително и за България.

Какво мислиш за глобалната климатична стачка, поведена от Грета Тунберг?    

Имаме нужда от нея, поради факта, че тези екстремни прояви на времето, които са свързани с промените на климата през последните 50 – 60 години, изискват спешна реакция.

Едно дете, което е непредубедено, не може да знае какво се е случило през тези години и сега вижда, че нещата стават все по-тревожни. Грета вижда с очите си миналото лято в Швеция – такова лято там не е имало сигурно поне от половин век, нито пък горски пожари с толкова дълъг период на засушаване. Алармиращото е не само покачването на температурата с 1 – 2 градуса. Алармиращото е скоростта, с която се случва.  Просто тези екстремни прояви на времето имат все повече неблагоприятни последствия и то свързани вече и с човешки жертви. РКОНИК бе подписана от страните членки на ООН през 1992 година и от тогава текат международните действия, но тези преговори и стъпки са толкова бавни, че генерално се разминават с това, което се случва.

Грета направи нещо като „пряк път“. Политиците каквото и да правят, резултатите не се виждат, няма ги, недостатъчни са. И тя много правилно казва, че проблемът е, както се казва, „гори ни чергата“. Така просто, с две думи. А действията за реагиране са абсолютно неадекватни и то защото масата хора не се виждат да участват. Те казват „ами какво зависи от мене, то нали Господ, природата“ и това е.