Въглищните централи от комплекса „Марица Изток“ най-вероятно ще получат правото да работят и след 2021 г., в остър разрез с действащите в момента екологични изисквания. Това стана ясно от интервю на министъра на енергетиката Теменужка Петкова пред регионалната преса в Стара Загора [1]. В него тя казва, че се надява на „добри новини“ за средата на септември, т.е. централите на въглища ще продължат да работят както досега.
Екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, които от години активно работят по темата, са категорични, че това не са добри новини за здравето на хората, природата, а и за дългосрочното развитие на регион Стара Загора. Те доказват единствено ширещото се стратегическо късогледство на управляващите в сектор „Енергетика“.
Четирите централи от комплекса „Марица Изток“ („ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, „Ей и ЕС – 3С Марица изток I“ ЕООД, „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД и „Брикел“ ЕАД ) поискаха право на дерогации (отлагане) от прилагането на по-строги норми за отделяне на вредни емисии във въздуха. Това се случи независимо че всяка от тях е на различно ниво като технически характеристики и има различен дял в замърсяването на въздуха в региона. Процесът по кандидатстване за получаване на дерогации изисква от централите да направят и предоставят пред държавните институции (МОСВ, ИАОС) оценка на разходите спрямо ползите за околната среда при въвеждане на най-добрите налични техники в работата на електроцентралите. Новите норми са възможност за ТЕЦ-овете да влязат в крак с времето, но явно в България, благодарение на подкрепата на държавата, някои предпочитат да печелят, без да инвестират, какъвто е случаят с „Брикел“.
„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ поискаха от ИАОС достъп до въпросните оценки на разходите, но получиха отказ, което веднага създава съмнения за непрозрачност.
За да успеят да влязат в първоначалните кратки срокове, четирите централи заедно наеха външен консултант, който да изготви тази оценка за всяка от тях. Интересното в случая бе, че консултантът е фирма, която предоставя и конструира пречиствателни съоръжения за въглищни централи. В допълнение, централите са се договорили директно с фирмата, без предварителен търг или конкурс [2,3]
„За нас е очевидно, че държавата подкрепя българските ТЕЦ-ове с цената на всичко, позволявайки им да замърсяват. Времето на въглищата изтича и вместо да се подкрепи плавният преход отвъд тях, в България властва назадничевото мислене, което рискува бъдещето на цели общини, зависими от добива и горенето на въглища“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
В момента сме свидетели на енергиен преход в Европа, който показва, че алтернативите вече изместват замърсяващите въглища заради екологичната, но и финансовата си рентабилност. Енергията от възобновяеми източници предоставя възможността децентрализация на системата, отваряне на нови работни места и по-малко вреди за околната среда и здравето на хората. Време е за създаване на планове, които ще преведат регионите, зависими от въглищата, справедливо и безболезнено през прехода. Спазването на европейските изисквания гарантира и по-чист въздух и здравословна среда за хората. Според Европейското бюро за околна среда [4], въпросните ограничения на вредните вещества, изхвърляни във въздуха, ще намалят броя на преждевременните смъртни случаи от 22 900 на 8 900 годишно до средата на 2021 г. Не на последно място — парите, които се изразходват за здраве, влошено поради опасното влияние на въглищата и емисиите в Европа, ще спаднат от 63,2 милиарда до 24,3 милиарда евро годишно.
„За съжаление, на този етап не забелязваме усилия от страна на държавата да промени тази мрачна статистика. В същото време страната ни хвърля огромно количество енергия, за да избегне прилагането на по-строгите европейските екологични норми“, допълва Генади Кондарев от „За Земята“.
[1] Добрите новини за дерогациите на ТЕЦ-овете от „Марица изток“ – в средата на септември!
[2] Британската Amec Foster Wheeler консултира въглищните ни централи за дерогацията
[3] Централите от Маришкия басейн имат общ консултант за дерогациите
[4] Димна завеса: как най-големите замърсители в Европа станаха свои собствени регулатори