Текстът на Фарах Ал-Хаттаб е публикуван на 3 юли 2024 г.
Превод: Габриела Петкова
Наред с радостните моменти от детството в планините на Южен Ливан, войната и активните бомбардировки винаги присъстваха в живота ми. Израелската окупация на по-голямата част от Южен Ливан приключи на 25 май 2000 г., две години след моето раждане, но окупацията на Западния бряг, Ивицата Газа, Голанските възвишения и фермите на Шабаа продължава и до днес. През юли 2006 г., когато бях на осем години, Ливан беше въвлечен в 33-дневна война. Израснах с убеждението, че съдбата на ливанците и палестинците е исторически свързана и че един ден Палестина ще бъде свободна. Тук обаче не става въпрос за мен.
Докато пиша този текст, военните действия на Израел срещу Газа продължават вече 270 дни, като по данни на Министерството на здравеопазването на Газа от 7 октомври насам са убити най-малко 38 430 души, а 86 969 са ранени. Свидетели сме на разгръщащ се геноцид, който има тежки последици за екосистемите и нарушава правото на много хора да живеят в здравословна среда и да се развиват в нея.
„Едно от сериозните последствия на войната в Газа е масовото нарушаване на правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда(…), което представлява сериозен риск за живота и упражняването на всички други права. Регионът вече изпитва сериозни климатични въздействия, които могат да се влошат още повече.“ – Астрид Пуентес Рианьо, специален докладчик на ООН по правата на човека и околната среда, в британския вестник „Гардиън“, 6 юни 2024 г.
Аз съм изследователка в областта на околната среда и правото. От началото на войната чета и събирам материали и информация за опустошителното въздействие на войната върху околната среда в Газа. В този текст ще ви представя това, което е документирано до момента.
Последиците за околната среда от продължаващата война в Газа
Продължаващата война в Газа нанесе сериозни щети върху околната среда, като засегна въздуха, водата и земята, както и всички, които зависят от тях. Непосредствените въглеродни емисии от войната са зашеметяващи, като средната оценка е 536 410 тона въглероден диоксид през първите 120 дни на войната, 90% от които се дължат на въздушните бомбардировки на Израел и сухопътното нахлуване в Газа. Това е повече от годишния въглероден отпечатък на много държави, които са уязвими от климатичните промени. Регистрирано е и замърсяване с тежки метали в резултат на интензивните бомбардировки.
Въздухът е замърсен с химикали от оръжията, напр. с бял фосфор поради интензивната употреба на експлозиви. Замърсяването на земеделските земи от боеприпаси с бял фосфор намалява почвеното плодородие и може да навреди на насажденията.
Водните ресурси са сериозно увредени. В Средиземно море се вливат ежедневно около 60 000 куб. м непречистени канализационни и отпадни води. Системата за питейна вода в Газа не беше в добро състояние още преди войната, защото 90-95% от подпочвените води не бяха годни за пиене, сега е в още по-критично състояние. През април 2024 г. жителите на Газа са имали достъп средно до около 2 до 8 л на човек на ден, в сравнение с 85 л на човек на ден преди октомври 2023 г. Проучванията показват, че 20 литра на човек на ден е минималното количество чиста вода, нужно за постигане на минимално необходимите нива за здраве и хигиена.
Деградацията на земята и почвата е погубила аграрното общество в Газа. Унищожаването на ферми и земеделски земи, съчетано със 17-годишната блокада, която лиши региона от основни селскостопански суровини, доведе до сериозна продоволствена несигурност. Имайки предвид и интензивността на бомбардировките, много вероятно е земеделските земи в Газа да са замърсени с тежки метали и други химикали, свързани с военната техника и боеприпаси. Към май 2024 г. 57% от обработваемите земи в Газа са увредени. Според ООН Израел е унищожил 70% от риболовния флот на Газа. Животните гладуват и не могат дават мляко или да бъдат източник на храна.
Маслиновите дръвчета имат дълбокото културно и икономическо значение за Палестина. Те осигуряват и препитание на много семейства чрез производството на зехтин. Дръвчетата често са били умишлено унищожавани от израелски войници или заселници и така се превръщат в символ на страданието на палестинците, лишени от своето наследство и от достъп до земята и реколтата си. Унищожаването на маслинови дървета е част от по-широк модел на увреждане на земя и собственост, особено на Западния бряг, както и на ограничения, които имат значителни последици за палестинския поминък, продоволствената сигурност и околната среда.
Общественото здраве и климатичната криза: мълчаливите убийци
Кризите в общественото здравеопазване и повишената уязвимост към засилващите се климитни изменения са тихи, но смъртоносни последици от войната. Регионът на Близкия изток и Северна Африка се затопля почти два пъти по-бързо от средното за света. Поради екстремните температури тази година най-малко 1300 поклонници на Хадж в Мека са починали от заболявания, свързани с горещината.
Газа, която е в уязвим от климатичните промени регион, се сблъсква с все по-лоши условия поради войната. Прогнозите сочат, че температурите могат да се повишат с 4°C до края на века, което ще засили нередовните валежи, горещите вълни и сушите. Гореща вълна през април подчерта колко тежки са условията за живот за разселеното население – няколко човека починаха от жегата.
Инфраструктура на общественото здравеопазване е отслабената от годините на блокади и вече се срива под натиска на войната. Системите и съоръженията за управление на канализацията, отпадните води и твърдите отпадъци са рухнали. Хиляди тонове твърди отпадъци се натрупват на сметища в Газа, а непречистените отпадни води свободно се вливат в морето. Разпространението на болести като кожни инфекции, хепатит А и диария се увеличава, като потенциална епидемия застрашава живота на хиляди хора. Нападенията срещу болници и блокадите на медицинските доставки осакатиха здравната система на Газа, като оставиха милиони хора в спешна нужда от хуманитарна помощ. Наличието на разлагащи се тела допълнително увеличава риска от избухване на холера. Особено застрашени са децата, опасно изнемощели от слаба имунна система и липсата на храна.
Екологичните последици от войната в Газа засягат и съседните държави
Въздействието на войната върху околната среда се простира отвъд Газа и засяга съседни държави като Египет, Йордания и Ливан.
Египет отчита замърсяване в Северен Синай и по средиземноморското си крайбрежие, което може да навреди на рибните запаси, морския живот и подземните води. Качеството на въздуха също се е влошило, което се отразява на общественото здраве. Поради близостта си с Газа, и Йордания се сблъсква с нарастващо замърсяване на въздуха.
Ливан, особено в южните си гранични райони, търпи селскостопански щети, химическо замърсяване и замърсяване с отломки от взривни вещества, свързани с войната. И там предварителната оценка показва, че обстрелът с бял фосфор е нанесъл значителни екологични щети, които са засегнали природните екосистеми и качеството на водата и са създали заплахи за здравето на хората и добитъка.
Израел следва да поеме разходите за опустошаването на околната среда съгласно международното право
Околната среда е защитена от международното хуманитарно право, но въпреки това тя продължава да бъде „мълчалива жертва на войната“. Опустошаването на околната среда в Газа нарушава множество международни закони и конвенции, предназначени за защита на околната среда по време на въоръжен конфликт. Римският статут на Международния наказателен съд и Женевската конвенция подчертават, че умишленото унищожаване на околната среда може да представлява военно престъпление.
Експерти и неправителствени организации използват понятия като „екоцид“, за да опишат продължаващото умишлено унищожаване на околната среда в Газа. Неотдавнашен сателитен анализ разкрива, че „мащабът и дългосрочното въздействие на разрушенията са в основата на призивите те да бъдат разследвани като потенциално военно престъпление и да бъдат класифицирани като екоцид, който обхваща щетите, нанесени на околната среда както чрез умисъл, така и от небрежност?“.
Международното право изисква от Израел да поеме разходите за възстановяване на Газа, предвид признатата му отговорност като окупационна сила.
„Възстановяването на Газа след безпрецедентното опустошаване ще отнеме десетилетия и десетки милиарди долари“
В последните доклади се прави опит да се определят количествено нанесените щети, необходимото време и разходите за възстановяване и реконструкция на икономиката, околната среда, сградите, основната инфраструктура на Газа и др.
В междинната оценка на щетите, направена от Световната банка, се посочва, че общата им стойност към края на януари 2024 г. е приблизително 18,5 млрд. долара, като вече нанесените щети в сектора на водоснабдяването, канализацията и хигиената се оценяват на над 500 млн. долара; още 629 млн. долара в сектора на селското стопанство и 411 млн. долара в сектора на околната среда (включително премахването на останките от разрушените сгради).
Според анализ на изследователи от Обединеното кралство и САЩ въглеродни емисии, свързани с възстановяването на Газа, ще бъдат по-големи от годишните емисии на парникови газове, генерирани от 135 държави.
Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) „Възстановяването на Газа след безпрецедентното опустошаване ще отнеме десетилетия и десетки милиарди долари“. В доклад на Програмата на ООН за развитие се казва, че „нивото на разрушенията в Газа е такова, че възстановяването на обществената инфраструктура ще изисква външна помощ в мащаб, невиждан от 1948 г.“ В доклада се посочва също, че Газа се нуждае от приблизително 80 години, за да възстанови всички напълно разрушени жилищни сгради, следвайки същите модели на възстановяване като при последните две ескалации на конфликта.
Без дълготрайно прекратяване на огъня, щетите и разходите за възстановяване неизбежно ще се увеличат, което допълнително ще усложни възможностите на палестинския народ да обитава Газа в бъдеще.
Наблюдавам разгръщащия се геноцид със собствените си очи, чрез телефона си. Видях покъртителни кадри на ужаса от първа ръка. Докато Израел не понесе отговорност за кръвта, която е пролял в моя регион, се опасявам, че съдбата на жителите на Газа ще сполети и всички ни наоколо.
Исканията на „Грийнпийс“ за защита на хората, околната среда и мира в Газа и региона
Спешни мерки:
- Незабавно и дълготрайно прекратяване на огъня.
- Глобално ембарго върху всички продажби и трансфери на оръжие.
- Прекратяване на незаконната окупация на Палестина.
- Непрекъснато и сигурно преминаване на камиони с помощи.
- Достъп на следователи и специалисти по околната среда за извършване на проучвания на място.
Дългосрочни мерки:
- Международна и регионална подкрепа за изграждане на инфраструктура за водоснабдяване и канализация.
- Изчерпателни следвоенни екологични оценки.
- Устойчиви усилия за възстановяване, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата, политики за устойчивост и участие на общността.
- Мерки за търсене на отговорност от Израел за щетите, нанесени в Газа в нарушение на международните му задължения*.
* Основава се на принципа на международното право, че „ отговорната държава е длъжна да възстанови в пълен размер вредите, причинени от неправомерни действия в международен план.“ – Член 31, параграф 1 от Конвенцията за отговорността на държавите за неправомерни действия в международен план, Комисия по международно право, 2001 г.
Решаването на проблема с огромните екологични щети в Газа изисква както незабавни действия, така и дългосрочно стратегическо планиране, за да се гарантира устойчиво възстановяване и бъдеща жизнеспособност.
Солидарни действия, в които може да се включите
Без значение къде сте, действията ви имат значение. Ето някои нещата, които можете да направите:
Направете дарение на хуманитарни организации в региона, като например Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA).
Включете се в мирните демонстрации близо да вас и се присъединете към призивите за прекратяване на огъня и блокадата.
Подкрепете призива към правителствата да спрат да продават оръжия на всички участници. „Амнести Интернешънъл“ и „Грийнпийс“ – Великобритания са сред многото организации и групи, които призовават за оръжейно ембарго в съответствие с националното и международното право. Някои държави вече предприемат действия за блокиране на износа на оръжия. Нидерландия, Испания, Канада, Белгия и Италия прекратяват продажбите на оръжие и военната си подкрепа за Израел.
Присъединете се към „Грийнпийс“ – Норвегия и съюзниците ѝ, за да изискате от държавната петролна компания Equinor да прекрати разрушителните си бизнес партньорства и инвестиции в изкопаеми горива в окупираните палестински земи, които са в нарушение на международното право.
Фарах Ал-Хаттаб е активистка и изследователка в областта на правото към офиса на „Грийнпийс“ за Близкия изток и Северна Африка със седалище в Бейрут. Тя е родена и израснала в Южен Ливан.