Виолета Керемидчиева разказва как една от най-отразяваните акции на „Грийнпийс“ – България предизвика атака от фалшиви профили

Пет от 20 коментиращи под мой пост във  Фейсбук с критика към един от тецовете, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, носят характеристики на фалшиви профили. Това са 25%. 

Ето няколко от тях:

Публикацията е посветена на протестната акция на „Грийнпийс“ срещу системното обгазяване от ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград. От май 2021 г. насам градът страда от редовно замърсяване със серен диоксид извън нормите. Периодът съвпада с възобновяването на работата на местната централа „Марица 3“, която произвежда ток от въглища – процес, при който се генерира серен диоксид, наред с други замърсители като азотни оксиди и прах. За две години и половина са регистрирани 62 превишения на нормите. Централата, свързвана с Христо Ковачки, е работила в 59 от случаите.

Съвсем явно който и да стои зад тези профили, той защитава един хроничен замърсител.

За да изразят солидарност към жителите на града, които страдат от хроничното замърсяване, идващо от теца, шестима активисти, дошли от цяла Европа, се изкачиха на охладителната кула и написаха CRIME – Престъпление.

Разбира се, ответната реакция не закъсня и часове по-късно ръководството на ТЕЦ „Марица 3“ изпрати екип алпинисти, който скри надписа с българското знаме. 

След като споделих това събитие с критичен коментар, само за няколко минути напълно непознати хора започнаха много активно да пишат под публикацията. Бурята под постовете на „Грийнпийс“ – България вече се беше разразила и ми се стори, че няколко профила съм засичала и там. 

Започнах да ги отбелязвам и разглеждам по-внимателно потребителите. Първо проверявам кога са се присъединили към Фейсбук – това е сравнително стара социална мрежа и е много съмнително, ако датата на създаване на профила е от последната година например. Въпреки че не е достатъчно сериозно доказателство – случва се да има хора, които наистина дълго са били „под радара“ на социалните мрежи, да са изпуснали първите години на най-голяма популярност — 2008, 2009, 2010 г. 

След това проверявам какви са публикациите на стената на профила и има ли изобщо такива. Има функционалности, които позволяват куриране на съдържанието и споделяне само с приятели или публично, но обикновено тези настройки се използват от по-младите потребители, а те не са сред защитниците на въглищата. Липсата на снимки и приятели също е съмнителна, но и те могат да са „невидими“ за непознати, каквато съм аз. 

При няколко от коментиращите видях модел, който се повтаря – липса на активност на стената, отсъствие на снимки и, изненадващо, мои колеги и познати в приятелските листи. Това е важен детайл, защото след като попитах няколко от общите ни познати „какво знаете за този човек?“, в повечето случаи получавах отговор, че са го одобрили, защото имат общи познати. Реално никой не познаваше хората от профила. Можем да се запитаме дали подобен ход не е целенасочен, но категоричен отговор няма как да получим.

Много от профилните снимки показваха хора, които по някакъв начин крият лицата си – в гръб, отдалече, с очи, засенчени от козирка. Започнах да търся кадрите с Google image search. Няколко не успях да намеря, но излязоха и любопитни находки.

Една снимка е от сайт за продажба на тапети, друга е използвана за илюстриране на коментар с името Pèter в румънски сайт за недвижими имоти. Трети е снимка на мъж, облегнат на дърво, който отново се среща като илюстрация на десетки статии онлайн.

Дали са фалшиви, няма да разберем заради непрозрачните политики на компанията Meta, собственик на Facebook и Instagram. 

Когато споделих тези наблюения, с помощта на колегите успяхме да идентифицираме още няколко съмнителни профила – единият с крадена снимка на човек, когото наистина познаваме. 

Споделеното от мен не е ново или изненадващо. Преобладаващата част от коментарите под моя пост бяха, че много хора на сходни с моите позиции са атакувани от предполагаемо фалшиви профили. Проблемът с дезинформацията – защото подобни профили са част именно от подобна стратегия, е, че води до ерозия на доверието в обществото и разкъсва самата му тъкан, разрушавайки вярата между самите хора, както и между институции, организации, образование, лидери. Това казва Никола Тулечки, част от екипа на Factcheck.bg, по време на събитието „NextGen: Дезинформация“, организирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ през ноември 2023 г. 

Със сигурност в случая с надписа CRIME най-вече трябва да ни интересува кой стои зад тези кампании и каква е финалната цел. За съжаление, не можем да имаме категоричен отговор. 

„Умишлените разпространители на дезинформация често отвличат вниманието с измислен дебат. Троловете се радват на внимание и умишлено разпространяващите опасна дезинформация често прибягват до тактиката на тролене“, се казва и в статията на международното онлайн списание The Conversation „Когато критичното мислене не е достатъчно: за да се преборим с информационното претоварване, трябва да се научим на „критично игнориране“ на Ралф Хъртвиг и Анастасия Козарева от института „Макс Планк“, Сам Уайнбърг от Станфордския университет и Стивън Левандовски от университета в Бристол. 

В случая троловете под моя пост поддържаха дебата за спасяване на въглищата. Въпреки че повечето подкрепящи коментари бяха „да, много ясно, че са фалшиви, аз също ги имам“, изобщо не съм съгласна, че троловете не променят наратива по важни теми, в случая – за изхода от въглищата в България. За съжаление, няма национално представително изследване, което да докаже това, тези мнения се приемат като реални и присъстват в медиите като такива, независимо от твърденията на експертите.

Тук е моментът да кажем, че политиките на Мета съвсем не са в полза на прозрачността. Дори след настоятелно налаганата политика да доказваме с документи истинските си имена, още по-строга за хора като мен, които менажират реклама в Мета, все още като потребители имаме малко механизми за реакция, когато се сблъскаме с реч на омразата и заплахи, били те от реални или съмнителни профили. Аз и колегите ми сме подавали сигнали безброй пъти. Винаги сме получавали отговор, че поведението не противоречи на политиките на Мета. 

Реалността е, че малко ходове включват действия с ясен резултат. Какво да правим? Като начало, да се образоваме и да образоваме хората около себе си. Да се заредим със солидна доза критично мислене. Според изследванията, не трябва да се отговаря директно на троленето. „Съпротивлявайте се на дебати или ответни действия. Разбира се, тази стратегия на критично игнориране е само първа линия на защита. Тя трябва да бъде допълнена от блокиране и докладване на тролове и от прозрачни политики за модериране на съдържанието на платформата, включително разобличаване“, пишат академичните експерти в The Conversation.