Изумително е колко малко знаем за битките между видовете, които се разиграват около нас и всъщност въздействат доста силно на средата, в която живеем. Днес ще ви разкажем защо през 90-те в Созопол се е наложило да продават китайска цаца и каква е историята на два чужди за Черно море вида, чието заселване в него е причинило грандиозни промени…
В края на 20. век в Черно море се заселили два вида ктенофори – подобни на медузи морски организми, които всъщност са от типа гребенести. Наричат се така, защото се придвижват във водата с подобни на гребенчета пластинки. Те не са типични видове за нашето Черно море, а са пренесени от Атлантика чрез баластните води на корабите.
Първа при нас пристига една лейди, която се оказва доста опасна. През 1982 г., чрез търговски кораби, от източното крайбрежие на Америка в Черно море е привнесен видът mnemiopsis leidyi. За кратко време този вид ктенофора унищожава зоопланктона (до 45%!) и понижава общия запас на яйца и личинки на риби в крайбрежната акватория (до 70%!). Според данни, поместени в Морската стратегия на България, мнемиопсис лейди представляват около 70% от биомасата на т.нар. желатинови в Черно море, а през 1989 г. са докладвани до 400 индивида в кубически метър вода. В резултат на това и на свръхексплоатация чрез риболова, който през 1980-те е достигнал максимални равнища, драстично се съкращава броят на планктоноядните риби като хамсия, сафрид и трицона (т.е. цаца). През 1990 г. тази експанзия води до т.нар. „криза с хамсията“ – рязък спад на улова до едва 60 000 тона.
Мнемиопсис лейди достига 7-10 см дължина. Големи концентрации от нея се наблюдават през най-топлите месеци – юли и август. Тялото ѝ е прозрачно или белезникаво (дори може да я помислите във водата за найлон), надлъжно сплеснато и с четири реда ресни, които през деня излъчват светлина във всички цветове на дъгата, а нощем – ярка студена, зелена светлина, дължаща се на погълнатите светещи бактерии.
Въпреки че са много красиви обаче, мнемиопсис лейди са изключително опасни за биоразнообразието навсякъде по света. Те имат висока толерантност към различни нива на соленост и се адаптират към разнообразни условия. През 1999 г. видът е случайно привнесен и в Каспийско море, което довежда до спад в популацията на есетрите, а през 2006 г. е докладван и в Средиземно, Северно и Балтийско море.
В нашия случай мнемиопсис лейди започват да се размножават неконтролируемо, защото нямат естествени врагове в Черно море и няма ефективна конкуренция за хранителните ресурси. Мнемиопсис нанасят вреда на местните видове, като ги конкурират – хранят се със зоопланктона, който е основната храна на малките видове риби, изяждат ларвите и хайвера им. Така инвазивният вид представлява сериозна екологична заплаха и причинява големи стопански загуби на местния риболов. Местните разказват, че заради мнемиопсиса цацата в Созопол през 90-те е била китайска. За няколко години тази „лейди“ унищожава 45 на сто от запасите на зоопланктон и вредата за Черно море е огромна. Изчезването на дребната риба в края на 20. век е един от най-големите екологични проблеми пред нашето море досега.
И не е имало начин да се справим с този проблем. През 1997 г., 15 години след като мнемиопсис лейди е открита в Черно море, е открит и втори вид ктенофора – beroe ovata. Оказва се, че тя се храни с мнемиопсис лейди. Така получаваме вид, който да контролира числеността на вредящия на нашите черноморски риби вид. Природата и случайността ни помагат, балансът на екосистемата в Черно море е възстановен.
В научната литература случката е описана като битката на медузите в Черно море. Заселването на берое овата всъщност е много позитивно явление, което води до възстановяване на рибната популация. Съвременната научна хипотеза е, че в най-близко бъдеще взаимоотношенията на двойката ктенофори ще се окажат ключов, контролиращ фактор за развитието на пелагичната черноморска екосистема.
Учените още не са сигурни дали вторият инвазивен вид ктенофора – берое овата, няма да нанесе някакви други поражения на екосистемата на Черно море, но засега от него има само полза.
За първи път наличието на берое овата е докладвано от водолаза Любомир Клисуров през 1998 г. за акваторията край Шабла, а малко преди това руска изследователка описва вида край бреговете на Кавказ. Естественото обитание на берое овата е Южният Атлантик. Подобно на всички други инвазивни видове, е пренесен в Черно море с трюмни води, но тук намира особено благоприятна среда заради свръхпопулацията от другата инвазивна ктенофора – мнемиопсис лейди, с която берое овата се храни.
Обикновено берое овата е с дължина 6-7 см, но може да достигне и до 16 см. Има белезникав, розов или червеникаво-кафяв цвят и овална форма на тялото, няма пипалца. И нейното тяло, също като на мнемиопсис лейди, наподобява найлонова торбичка във водата и излъчва светлина, предимно през нощта.
Ктенофорите се наблюдават в цялото Черно море, срещат се основно в солени води и в края на лятото достигат максимална численост. Те не са отровни и не жилят при докосване, тъй като нямат копривни клетки. Ктенофорите се носят по течението и така може да попаднат в устието на реки, които се вливат в морето. Затова хората могат да ги видят дори в устието на река в Странджа или в пристанище в Созопол между лодките в края на август.