Има рекорди, които е по-добре никога да не бъдат поставяни – температурните са сред тях. Уви, екстремните климатични събития като горещи вълни, продължителни суши, опустошителни пожари и наводнения стават все по-чести и тежки навсякъде по света. Отговорността на индустрията за изкопаеми горива за това отдавна вече е научно доказана.
Юли 2023 – най-горещият месец на Земята от 120 000 години насам
В България сме свикнали с летните горещини и може и да не сме се впечатлили особено от юлските жеги, но за планетата този юли се оказа най-горещият за последните 120 000 години, с най-висока средна температура на въздуха за целия свят. 6 юли пък се оказа най-горещият ден на планетата в историята на наблюденията.
На много места в САЩ бяха регистрирани 50ºC, сушата предизвика множество пожари в Канада, в много части на Китай температурата се задържа около 41ºC, правейки жителите още по-зависими от климатиците. Наводнения в Япония, Индия, Испания, САЩ, Бразилия, Южна Корея, пожари в Гърция – и това са само част от екстремните събития през месеца.
Климатичните промени в България
Въпреки световния научен консенсус, климатичните промени са тема, която като цяло се неглижира у нас. Като че ли сме достатъчно потиснати от всички политически икономически турбуленции, че да добавим към тях и идеята за глобална климатична криза. За съжаление, проблемът остава налице.
Това е графика на средните температури в България през 1901 – 2021 г. (повече информация – тук). Цветовете говорят сами. Независимо осъзнати или не, климатичните промени вече са тук и колкото и упорито да ги пренебрегваме или дори отричаме, те няма да си отидат.
Въздействието на човечеството върху климата обаче има две страни – освен да вредим, можем и да помагаме за овладяването на климатичната криза както на глобално, така и на локално ниво. От нас зависи да подобрим средата, в която живеем.
Какво прави България в момента?
За съжаление, вместо да се бори за по-ниски въглеродни емисии, държавата ни избягва решителните крачки, иска да предоговаря Плана за възстановяване и устойчивост и да пази колкото се може по-дълго въглищните централи. В името на тази цел редица държавни институции са склонни да ни заставят да плащаме по-скъп ток, също така да дават законно право за обгазяване на населението отвъд всякакви норми, да нехаят за здравната цена и да си прехвърлят като горещ картоф делата срещу това. Интересите на отделни хора се оказват по-важни от интересите на цялото население – независимо дали говорим за тровене с опасни газове и силно запрашаване, или за увреждане на микроклимата и на глобалния климат.
Решението на проблема е в нашите ръце
Колкото и отчайващи да са новините за екстремните климатични събития, всъщност място за отчаяние няма. Защото развитието на климатичните промени оттук нататък зависи от нас – както на глобално, така и на локално ниво. Така както човечеството е въздействало на климата в негативна посока, с бързи и решителни действия можем да неутрализираме това влияние. Технологиите се развиват и дават все повече алтернативи на зависимостта ни от изкопаеми горива – включително и в България.
Ако искаш да научиш повече за това как страната ни може да премине към по-устойчива енергийна система, разгледай работата ни по темата тук.