© Kev69440, via Wikimedia Commons

Знаете ли какво е еутрофикация? Този сложно звучащ термин обозначава процеса на насищане на водата с хранителни за растенията вещества, богати на азот и фосфор, което води до увеличаване на растежа на микроводораслите и фитопланктона. Когато твърде многото водорасли боядисват водата в зелено, слънчевата светлина вече не може да прониква до по-ниските ѝ слоеве и заради липсата ѝ дънните водорасли умират. Смъртта им от своя страна води до още по-силни процеси на гниене и още по-ниско съдържание на кислород във водата.

Естествена и антропогенна еутрофикация

Еутрофикацията е естествен процес на замърсяване на водите. Човешката дейност обаче силно го ускорява чрез отпадъчните води, които се изхвърлят в реките, езерата и морето – включително хранителни отпадъци, химични вещества от заводите, синтетични перилни препарати, шампоани, изкуствени земеделски торове, отмити от почвите и др.

Eутрофикацията води до намаляване на биоразнообразието в екосистемата и накрая до изчезването на водните организми. Засяга главно сладководните екосистеми, но се среща и в морските – заради нея много реки и крайбрежни райони имат мъртви зони.

Еутрофикацията в Черно море

Черно море е особено уязвимо от еутрофикация, защото е вътрешноконтинентално. Тя е най-силна в северозападната му част – там се вливат Дунав, Днепър и Днестър, след като са текли през селскостопански площи, индустриални райони и големи градове. Най-мащабната еутрофикация е била в периода на силно индустриализирано земеделие през 60-те и 70-те години на ХХ век. Сега нивата на замърсяване са много по-ниски, но отново не са безобидни.

Какво можем да направим

Еутрофикацията в Черно море не е необратим процес и през 2016 г. дори е било отчетено нейното намаляване. Замърсяването обаче не спира и опасността за биоразнообразието остава.

Решението е замърсяването на водите да бъде намалено. За това съществуват няколко начина:

♦ Необходим е контрол върху употребата на торове в селското стопанство, а също и създаването на буферни зони или ивици с растителност по протежение на реките. Такива буферни зони биха помогнали за улавянето и филтриранео на оттока на хранителни вещества към водата;

♦ Особено важно е да има правилно управление на пречиствателните станции за отпадъчни води – а пречиствателните станции по черноморското крайбрежие продължават да са проблем, особено по време на летния сезон;

♦ Отпадъците трябва да бъдат изхвърляни с внимание към околната среда и към това какво ще попадне във водата. Необходими са строги ограничения за изхвърлянето на хранителни вещества от промишлени източници.