Защо ТЕЦ „Брикел“ продължава да замърсява Гълъбово и региона?

ТЕЦ „Брикел“, една от най-старите въглищни централи в България, от години нарушава условията на разрешителното си. Това е многократно установявано от институциите, както и замърсяването на региона. Въпреки това на „Брикел“ продължава да бъде разрешено да работи.

Доскоро централата бе в планов ремонт и възобнови работа на 12-ти юни. Още на същия ден местни жители сигнализираха, че черен дим излиза от цялата сграда и от високия комин, а въздухът мирише на сяра. На 13-ти юни автоматичната измервателна станция (АИС) в Гълъбово, която е официалният източник на данни за качеството на въздуха, показа сериозно покачване на нивата на серен диоксид в 9:00 сутринта. Учудващо обаче, за следващите два часа (10:00 и 11:00) данни от АИС липсват, а замърсяването продължи, макар и в по-малка степен.

Защо се случва това?

Със заповед от 29.07.2022 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, на „Брикел“ ЕАД  бе наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „спиране производствената дейност на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия“. По жалба на „Брикел“ ЕАД срещу заповедта бе образувано административно дело № 549/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

На 30 май 2023 г. се проведе поредно заседание по делото в Административен съд – Стара Загора. Делото обаче бе отложено, и то чак за есента, тъй като съдът прецени, че са нужни 3 месеца за изготвянето на необходимите експертизи и насрочи следващото заседание за 3 октомври 2023 г. Докато тече обжалване на мярката в съда, тя не може да бъде наложена на оператора и това допълнително забавяне на делото означава, че централата може да продължава да работи, поне до есента. 

Заинтересована страна ли са гражданите на Гълъбово?

Друга интересна и фрапантна новина бе тази от дните преди заседанието. Върховният административен съд потвърди определението на Административен съд – Стара Загора да не допусне гражданин и общински съветник от Гълъбово като заинтересована страна по делото. Решението е обосновано с правни аргументи, но въпреки това е абсолютно несъответстващо на реалната ситуация. ТЕЦ „Брикел“ се намира едва на 1500 метра (в права линия дори по-малко) от домовете на хиляди жители на Гълъбово и от години системно обгазява хората в града.

Именно заповедта на РИОСВ – Стара Загора от 2022 г. за принудително спиране на работа на горивната инсталация бе светлият лъч надежда, че хората в Гълъбово, а и близкото село Обручище (намиращо се на около 1000 метра от централата) ще могат да дишат чист въздух. Уви, обжалването от страна на централата и бавният ход на делото ѝ позволяват да продължава да работи и да замърсява региона.

От началото на делото до днес местните многократно пускат сигнали до институциите и изпращат снимки на централата, на които замърсяването ясно се вижда. Въпреки това то продължава, а като аргумент за липсата на последващи по-строги действия от страна на РИОСВ – Стара Загора, които да предотвратят замърсяването, се използва именно фактът, че в момента се води въпросното дело за налагане на ПАМ. В същото време в определени медии излизат публикации с твърдения на централата, че вече е започнала енергийна трансформация и обновяване на своите мощности.Това обаче звучи много неубедително на фона на продължаващото замърсяване.

Институционален кръговрат и процедурни хватки

Изпада се в порочен кръговрат – съдилищата спират предварителното изпълнение на принудителната мярка за временно спиране на централата и на практика позволяват на „Брикел“ да продължава да работи, т.е. да замърсява. Гражданите на Гълъбово са изправени пред странен абсурд. От една страна, съдилищата спират предварителното изпълнение на ПАМ с аргумента, че е много важно „Брикел“ да продължи да работи. От друга, явно не е достатъчно важно, че да решат въпроса бързо и да защитят интересите на местните жители. Или най-малкото, за да бъде дадено навременно правосъдие, защото се знае правната максима, че „закъснялото правосъдие не е правосъдие“.

От правна гледна точка „Брикел“ използва некоректна правна тактика да „разширява“ предмета на делото. Така съдията, вместо да решава въпроса дали инсталацията е причинила незаконно замърсяване по време на проверките, се съгласява да решава въпроси като например коя от четирите инсталации в по-разширения район на комплекса „Марица-изток“ какъв дял има в замърсяването на района (според данните от разрешителните и количеството произведено електричество). Това е нелепо, защото проблемът с „Брикел“ не е, че замърсява повече от останалите, защото работи повече и произвежда повече електричество или топлинна енергия. Проблемът с „Брикел“ е, че независимо от това, че произвежда по-малко от, да речем съседната инсталация на „Ей И Ес Марица-изток 1“, работи в нарушение на издаденото разрешително и поради тази причина „произвежда“ много повече замърсяване.

Най-основният от всички проблеми обаче е многогодишното бездействие на министерството на околната среда и водите да предприеме действия, и да заяви на собствениците на остарелите тецове: или се модернизирайте и произвеждайте съобразно нормите (и печелете, ако сметките ви излизат), или затваряйте! Няма съмнение, че държавата може да постави горния въпрос и че има правни механизми това да се случи. Явно обаче за това е нужна воля, която управляващите нямат.

В крайна сметка, оставаме в омагьосания кръг, в който делото се проточва, отговорните институции имат извинение да не предприемат по-сериозни мерки, а най-потърпевшите – местните хора от Гълъбово и Обручище, около 8000 души – дори не биват допуснати като заинтересована страна по делото. Крайно време е това да се промени и замърсяването да бъде спряно!