Колко често проверяваме дали това, което сме учили в училище, продължава да е вярно? Или е изцяло променено от напредъка на технологиите и най-новите изследвания в дадената област?

Въглищните централи в България се превърнаха от гарант за енергийната сигурност в екологично и икономическо бреме. Време е да обновим зазубрените твърдения с 50-годишна давност и да погледнем фактите.

С ТЕЦ „Марица изток 2“ получаваме 2 в 1: хем търпим всички здравни последици от замърсяващото околната среда горене на въглища, хем плащаме по-скъп ток.

ТЕЦ Марица Изток 2 и язовир Овчарица
ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и язовир „Овчарица“ © „Грийнпийс“ – България

Съдебно дело срещу замърсяването – от Стара Загора до ЕС и обратно в София

През 2018 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ получи разрешително да не спазва екологичните норми за серен диоксид и живак – и то без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. Още тогава „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ обжалихме това решение.

Казусът премина пътя от Административния съд в Стара Загора през Върховния административен съд в София до Съда на ЕС. След запитване от Върховния административен съд, на 9 март Съдът на ЕС постанови, че България нарушава европейското законодателство, като позволява на ТЕЦ „Марица изток 2“ тези отклонения от екологичните изисквания. 

На 14 юни 2023 г. Върховният административен съд отново заседава по делото срещу разрешителното на теца – последно заседание, след което предстои вземане на окончателно решение. Ролята на Европейския съд е да гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага по еднакъв начин във всички страни членки, като разрешава правни спорове между институции на ЕС и национални правителства, затова би трябвало българските съдии да се съобразят с аргументите на европейските си колеги.

Без чиста среда на живот, без печалби и със скъп ток 

Много е трудно да обясниш на всеки, който не следи отблизо енергийния сектор, че ТЕЦ „Марица изток 2“ от десетилетие работи на загуба, въпреки че използва местна суровина – лигнитни въглища. Единственото изключение е 2022 г. – заради безпрецедентно високите цени в сектора в глобален мащаб след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. 

От началото на 2023 г. и нормализирането на цените обаче, ТЕЦ „Марица изток 2“ отново изпитва затруднения да продава енергията си заради високата ѝ производствена цена. Така се наложи България за първи път от десетилетия да стане нетен вносител на ток. В последната седмица на май централата работи с едва 10% от мощността си.

ТЕЦ „Марица Изток“ 2
ТЕЦ „Марица Изток“ 2 © „Грийнпийс“ – България

Фактите показват, че е настъпила изключително сериозна промяна в енергийния сектор и то провокирана не от екологични, а от чисто пазарни причини. Вместо това да провокира начало на тежкия, но крайно необходим обществен разговор и консенсус за енергийната трансформация в България и поетапното затваряне на тецовете на въглища след осигуряване на заместващи мощности, правителството реши просто да накара хората да платят тежестта.

Спасяването на ТЕЦ „Марица изток 2“ се прехвърля на битовите потребители – от 1 юли 2023 г. цената на тока за бита ще се покачи повече от очакваното заради заповед на енергийния министър Росен Христов от последните дни на поста му в служебния кабинет „Гълъб Донев“. Тя налага в микса за бита да бъдат включени допълнителни количества енергия, произведена от държавната централа – въпреки високата им цена.

Щети и разходи за здраве

Отвъд по-високите сметки за ток, които всички ще плащаме, жителите на въглищните региони плащат за дейността на теца и със здравето си. През 2018 г. докладът Last Gasp: The coal companies making Europe sick оцени на 93 евро здравните разходи за производството на 1 мегаватчас енергия от Българския енергиен холдинг (БЕХ), принципал на ТЕЦ „Марица изток 2“. Тази цена, значително по-висока от средната за Европа от 53 евро, нарежда държавния холдинг в Топ 10 на въглищните компании замърсители в света и на второ място в Европа. 

Замърсяването на въздуха причинява редица отрицателни въздействия върху здравето – хронични респираторни заболявания, хоспитализации, влошаване на симптомите на астма и други здравни последици, водещи до намалена продължителност на живота и увеличен риск от смърт поради замърсяването на въздуха.

Докога?

Докога ТЕЦ „Марица изток 2“ ще продължава да работи в нарушение на европейското законодателство, с вреда за здравето на гражданите и отвъд всякаква пазарна логика? Докога централите на въглища ще произвеждат все по-скъп ток, а хората ще са принудени да плащат цената? Докато правителството, парламента и другите, вземащи решения в страната, нямат ясна перспектива за развитието на енергийния сектор. Това е въпрос на начертаване на план за постепенното изваждане на въглищните мощности с конкретни срокове и алтернативи – както за заместващи мощности, които не водят до същите здравни разходи, така и за предоставяне на нови възможности за заетите в сектора. Надяваме се съдът да отговори поне на въпроса как би следвало да изглежда процесът по издаване на разрешителни за тези централи, които да отговарят на екологичните изисквания.