Прочети и третата част от разказа на Крис Димитров от „Грийнпийс“ – България за енергийните общности на Нидерландия
Припомни си първите два разказа:
Соларните покриви на Амстердам: колко зелен може да бъде един футболен клуб
Соларните покриви на Амстердам: Джобни пари от слънцето
Сутринта на третия ден от нашето посещение в Амстердам дойде със слънце и обиколка за подаръци. Около обяд се насочихме към последната дестинация за нашето соларно приключение. „Де Пийп“ е квартал недалеч от центъра на града. С нетърпение очаквах да се кача на поредния покрив, където в ранния следобед предстоеше инсталация на фотоволтаични панели.
Доброволците, които монтират слънчеви панели
След кратко лутане успяхме да влезем в двора на сравнително голяма катедрала, където се намираше и социалното общeжитие. Аукье отново ни посрещна и ни представи на екипа, чакащ в общата кухня. Колоритната група и Паулине обсъждаха монтажа. Очите на всички горяха от нетърпение. В голямата си част мъже на средна възраст, те в никакъв случай не бяха професионалисти в строително-монтажните дейности. За тях беше важна идеята да помогнат. Реално те нямаше да получат нищо от енергията, произведена на този покрив – всичко щеше се консумира от обитателите на социалното общежитие.
В Нидерландия законовите рамки все още не са изчистени напълно. Ако не произвеждаш електричество от собствен покрив, не можеш напълно да се възползваш от потенциала на соларната инсталация. В този случай произведената енергия ще се употреби на момента, а излишъкът няма да може да се складира в мрежата с цел използване по друго време. Ето какво сподели по въпроса един от доброволците, който има соларни панели на собствения си покрив: „Сметката ми за ток е нула евро. От електрическата компания не могат да приемат този факт и всеки месец ми пращат фактура за пет евро. В крайна сметка при изравняването накрая на годината ми ги връщат.“
Поредните стълби ни качиха отново над улиците на града. Макар да беше слънчево, под краката ни хрупаше смес от лед и вода. Част от конструкцията вече беше поставена. Групата бе направила всичко необходимо, макар в нея да имаше само един електротехник. Инсталирането на V-образните основи за соларните панели не включва дупчене на самия покрив. След кратко преглеждане на скиците и закачане на останалите кабели, пристигна и нетърпеливо чаканият кран. Усетих вълнение във всички.
„Досега не сме имали толкова голям кран. Наистина е страхотно“, сподели Аукье, като междувременно всички се разпределиха по позициите си. Огромното рамо на крана се разгъна като нощна лампа и след минути баластът вече беше във въздуха. Тежките бетонни плочки се използват на всеки покрив. От една страна, те се слагат, за да задържат носещата конструкция и да се избегне дупчене. От друга, се поставят между панелите като пътека, за да не се стъпва по хидроизолацията. Прост, евтин и доста ефективен метод.
След плочките бяха издигнати и панелите. Покривът заприлича на кошер, в който всеки знае своето място. Няма да скрия, че вече се бях вкочанил от студ, макар да бях облякъл абсолютно всичко, с което разполагах като дреха. Старателно избутах това усещане встрани, сгрят от жуженето на групата. Мокри до колене, тези хора не спряха дори за минута изграждането на инсталацията, подобно на слънчев пчелин. На фона на цялата тази динамика, представител на местната власт, подкрепяща проекти като този, се появи, за да проследи лично монтажния процес. Малко след залез аз се спуснах обратно в кухнята, а на останалите от групата им трябваха десетина минути, за да ме последват.
Когато всички се събраха, помещението се изпълни с глъчка. Хората бяха развълнувани и доволни от постигнатото. Наслаждавах се на момента. Опитвах се да запечатам детската страст, с която те разговаряха (макар да не разбирах нито дума). След емоционално сбогуване с всички, се насочихме към хотела, за да се подготвим за мача от световното първенство по футбол между Нидерландия и Аржентина. Присъствието ни в страната по същото време беше чисто съвпадение.
Нидерландия и България – неизбежното сравнение
През всичките дни от посещението ни в Амстердам в главата ми постоянно преминаваха разни мисли. Една от тях беше свързана с това, което се случваше пред мен тук и сега. Неизбежно беше сравнението с България. Трудно, но все пак възможно наслагвах образите на съседите, с които се сблъскваме всеки ден, с хората на улицата и как те запрягат ръкави и с общи усилия се организират и строят малка фотоволтаична централа на покрива на блока в квартала. След това сядат в хола и пият чай, докато един през друг емоционално обсъждат трудните и забавни моменти от процеса.
Искрено се надявам тези мои мисли скоро да се превърнат и в обозрима реалност. Енергийните общности не са прищявка на така наречените развити страни от Западна Европа. Те са реалност, в която всички ние можем да участваме. И докато България все още не е приела реално законодателство, свързано с енергийните общности и произвеждащите потребители (транспониране на Директива 2018/2001), всички ние можем да се обединим и да поискаме промяна, както за нас, така и за нашите деца. Промяна, която отново да върне енергията в нашите ръце и да ни направи независими и устойчиви във време на световни турбуленции.