* Евгения Ташева е координатор на кампанията “Нулеви отпадъци” в ЕС “За Земята”
Задъхан и пълен с предизвикателства е животът в най-големия град в България – ежедневно обитателите му имат много задачи: придвижването в гъстия сутрешен трафик (за всички), паркирането (за шофьорите), пробиването на път между паркираните по разбитите тротоари и зелени площи коли, уличното платно и кофите за боклук (за бабите с бастуни и майките с колички)…
А в самите кофи – картинка на битието на градския човек: космополитна смес от опаковки, опаковчици, хранителни остатъци, кашони, хартии, бутилки, дрехи… Честичко до кофите през нощта някой срамежливо е оставил тоалетна чиния от ремонта в банята или продънен фотьойл, оплешивяла коледна елхичка, стара дограма и други странни и чудни предмети. Анонимността е гарантирана. Столичани бързат, нямат време, затова и рядко обръщат внимание на цвета на кофите за боклук, когато ги използват – така боклукът хубавичко се разбърква и навсякъде има от всичко.
*Снимка – Емилия Вачева
На всеки контейнер за боклук се пада най-малко по един от невидимите хора, които все нещо си търсят по кофите. Те спасяват част от съдържанието им срещу 10-30 ст. на килограм – предимно пластмаса и хартия, които предават за рециклиране. Останалата смет няма такъв късмет – вдигат я, мачкат я в камионите, та да се събере повече, носят я на поточни линии, където хора с ръкавици дебнат последния шанс да
извадят нещо ценно. А после – мократа и тежката част отива на сметището, а леката и запалима част пътува на 100 километра и още по-далече, за да послужи за гориво в циментовите пещи на Холсим и Златна Панега, срещу скромната цена от 6 ст. на килограм и отделно транспортните разходи – всичко е покрито, разбира се, от такса “смет”.
Въпреки, че изнася част от своите отпадъци към провинцията, София диша тежко. Съдържанието на фини прахови частици във въздуха е над позволените норми през голяма част от годината, най-вече поради зле планираното придвижване в града, при което общественият градски транспорт, колоездачи и пешеходци са поставени в условия на самостоятелно оцеляване, докато автомобилният трафик се подклажда с мегаломански асфалтови проекти. Въпреки пълното институционално мълчание относно здравния статус на населението в София, все повече деца се раждат с дихателни проблеми, а въздухът през светлата част на денонощието определено има цвят и мирис, за съжаление далеч не приятни и безвредни.
Каква е връзката между боклука и въздуха? Столична община планира изграждането на нова инсталация към ТЕЦ София зад Централна гара, в която да се изгарят 180 хиляди тона боклук годишно. Ако това намерение се осъществи, през идните 30 години ТЕЦ-ът ще бълва 13 тона допълнителен прах годишно във вече мръсния въздух на София, плюс коктейл от токсични и дълготрайни вещества като диоксини и тежки метали, както и силни парникови газове (азотни оксиди). Горимите отпадъци са пластмаси, хартия, текстил – материали, които по принцип могат да се рециклират.
Днес, 4-ти февруари група граждани внесоха подписка в Столична община срещу изгарянето на отпадъци в София. От Общината обещават среща и обсъждане на въпроса в близките дни.
* Автор на плаката: Надежда Кънева
Време е Столична община да спре да действа на тъмно. Време е за широко обществено обсъждане на екологичните, здравните, социалните и икономическите последици от предложението за изгаряне на отпадъците на София в ТЕЦ-а. Белите ни дробове не са сметища за боклук. Боклукът не е ненужен отпадък, а ценна суровина. Суровините не са за горене, а за внимателно използване, отново и отново, така че да остане Земята годна за употреба и занапред. Резервен живот и резервна планета нямаме!
Столична община, искаме рециклиране и компостиране. НЕ на изгарянето на
отпадъци!