Или какви са последиците от енергийната бедност върху човешкото здраве

Акция срещу замърсяването на въздуха, причинено от компанията за изкопаеми горива Eskom в Йоханесбург, ЮАР. © Shayne Robinson / Greenpeace
Акция срещу замърсяването на въздуха, причинено от компанията за изкопаеми горива Eskom в Йоханесбург, ЮАР. © Shayne Robinson / Greenpeace

Растящите цени на изкопаемите горива – и следователно сметки за електричество и отопление – тласкат хората още повече към енергийна бедност. Междувременно компаниите за изкопаеми горива продължават да правят рекордни печалби.

Зимните дни обикновено означават повече време у дома или на закрито – на топло, докато температурите навън падат. Но с нарастващите цени на енергията надеждата за уют угасва. Много хора изпитват затруднения да поддържат домовете си достатъчно топли и здравето на най-уязвимите, особено на децата и възрастните хора, ще бъде изложено на риск.

Цените на изкопаемите горива водят хората до енергийна бедност

Енергийната бедност беше сериозен проблем още преди енергийната криза. Невъзможността да осигуриш собствените си енергийни нужди или необходимостта да избираш между отопление или храна са проблеми, с които се сблъскват много хора по света. Около 75% от сградите в Европейския съюз са енергийно неефективни и 36 милиона души не са били в състояние да отопляват адекватно домовете си през 2020 г. В САЩ през 2015 г. едно на всеки три домакинства се справя трудно с поддържането на нормални температури в дома си.

Енергийната криза, породена от покачването на цените на изкопаемите горива като газ и петрол, задълбочава неравенствата и тласка все повече и повече хора към енергийна бедност. Най-много ще пострадат тези, които вече се затрудняват да плащат сметките си за енергия и да слагат храна на трапезата си поради ниски доходи, лошо изолирани къщи или стари отоплителни системи, но също и тези с крехко здраве.

Въглищен прах от централата в Бобов дол
Въглищен прах, събран от детска площадка в Големо село, намиращо се на 1 км разстояние от въглищната централа в гр. Бобов дол. © Иван Дончев / Грийнпийс

Компаниите за изкопаеми горива ни разболяват

Времето, прекарано в недостатъчно осветени и недобре отоплени сгради, може да увеличи депресията, стреса и безпокойството във всички възрастови групи, оказвайки влияние и върху постиженията в училище или на работа. Освен това удвоява риска от влошено психично здраве. Лошото състояние на жилището, което е тясно свързано с енергийната бедност, може да има ужасни последици за здравето, като например сърдечно-съдови и респираторни заболявания, астма, домашни наранявания като изгаряния и падания, отравяне с въглероден оксид, отделян при изгарянето на газ, хронична обструктивна белодробна болест, рак на белите дробове при възрастни и пневмония при деца.

Тъй като имат по-крехко здраве и обикновено прекарват повече време на закрито, децата и възрастните хора са най-засегнати от енергийна бедност. Дете от енергийно бедно домакинство е изправено пред 30% по-висок риск от приемане в болнично заведение и има повече от два пъти по-голяма вероятност да страда от респираторни заболявания поради студ и влага. Лошото състояние на жилището също може да доведе до проблеми с психичното здраве и рисково поведение като злоупотреба с алкохол и наркотици и насилие.

Рискова е ситуацията и за по-възрастните хора, които са по-податливи на хипотермия или психични проблеми като депресия и тревожност. Именно за тях е по-голяма вероятността да изпитват самота или да бъдат социално изключени.

Тези въздействия върху здравето тласкат уязвимите хора към порочен кръг, тъй като те трябва да харчат още повече пари за медицински грижи, докато не могат да си позволят безопасна среда на първо място. Зависимостта ни от изкопаеми горива натоварва допълнително финансите на енергийно бедните домакинства, но също така оказва натиск върху здравните системи. Смята се, че неподходящите жилищни условия в страните членки на ЕС и Обединеното кралство ни струват общо 194 милиарда евро допълнителни разходи за здравеопазване.

Акция за чист въздух през сградата на парламента
Активисти настояват за по-чист въздух. В знак на протест те посрещат депутати и министри, отиващи на парламентарен контрол, с черни бели дробове и записи на кашлица. © Ivan Donchev/Greenpeace

Зависимостта ни от изкопаеми горива ни убива

Ниските температури водят и до смъртни случаи – статистиката сочи, че всяка година 4.5 млн. души по света губят живота си поради тази причина, като бедността играе ключова роля. Само в ЕС студът в затворени помещения е причината за около 58 000 прекомерни смъртни случая годишно.

През зимния сезон повечето страни отчитат свръхсмъртност, която може да достигне до 29,4% от всички смъртни случаи в Малта и до 28% в Португалия. Високите цени на енергията тази зима могат да доведат до смъртност, по-висока от историческата средна стойност. Според анализ само в Европа настоящата ситуация може да причини 32 000 прекомерни смъртни случая при мека зима и до 335 000, ако зимата е сурова.

Докато компаниите за изкопаеми горива престъпно се възползват от скока на цените и правят рекордни печалби, хората страдат от тяхната алчност. От решаващо значение са политиките в подкрепа на обновяването на сградите с цел по-здравословни домове, повече възобновяема енергия и по-висока енергийна ефективност. От също толкова решаващо значение е да прекратим зависимостта си от изкопаеми горива. Петролните и газовите компании просто печелят пари на гърба на най-уязвимите. 

Това трябва да спре. Време е истинските виновници да поемат отговорност и произволът на компаниите за изкопаеми горива да бъде прекратен.