10 съвета от „Ковачки“: Как да създадеш недосегаема Въглищна империя?

„Грийнпийс“ – България представи нов доклад – „Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“. Публикацията хвърля светлина върху продължаващите съмнителни практики на фирмите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Усвояване на публични средства чрез преференциални цени за електроенергия, търгове и обществени поръчки, застраховки на държавни обекти за милиони, източване на пари от „Топлофикация София“ и удобен регулаторен чадър са част от похватите на групировката. Това ценно ноу-хау заслужава повече внимание, затова го обобщихме в 10 съвета от „Ковачки“ как да създадеш недосегаема Въглищна империя.

Прочети:

• Съвет №1: Направи си обръчи от фирми и не плащай данъци
• Съвет №2: Направи си офшорки
• Съвет №3: Осигури си регулаторен комфорт
• Съвет №4: Продавай скъп ток
• Съвет №5: Експлоатирай „Топлофикация София“
• Съвет №6: Пести от квоти за въглеродни емисии
• Съвет №7: Инвестирай парите за пенсии в себе си
• Съвет №8: Застраховай държавата
• Съвет №9: Изгаряй тонове отпадъци
• Съвет №10: Прави се на „зелен“

Съвет №1: Направи си обръчи от фирми и не плащай данъци

Въглищната империя на „Ковачки“ има стройна структура, в която не е трудно да се изгубиш. Освен мини, електро- и топлоцентрали, тя включва посредници за търговия с ток и финансови посредници, застрахователно дружество, пенсионно дружество и лобист за „зелено“ бъдеще на кафявата групировка. На всяко ниво се правят отчисления към „касите“ – с „други разходи“, преференциални цени на доставка на суровини и външни услуги, „заеми“ и т.н. В същото време 17 дружества от Въглищната империя имат общо 330 млн. лева непогасени задължения за данъци към края на 2020 г.

Съвет №2: Направи си офшорки

Предприятията от Въглищната империя на „Ковачки“ имат сходна приватизационна история. До 2014 г. голяма част от тях са регистрирани на Сейшелските острови. Тогава само за две седмици над дузина компании от Сейшелските острови (!), притежаващи важни български енергийни активи в един сектор (!!), са били прехвърлени на новоучредени фирми (!!!) в Кипър и Великобритания – повечето от тях регистрирани на общи адреси (!!!!). 

В празна къща на „Катлийн Роуд“ №19 в Лондон са регистрирани фирмите, притежаващи „Мина Чукурово“, „Топлофикация – Перник“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Във виртуалния адрес на третия етаж на лондонската „Риджънт Стрийт“ №207 е седалището на собствениците на „Топлофикация – Бургас“ и още три мини, а има следа, че там е регистрирана и фалиралата „Въгледобив Бобов дол“.  В Никозия, Кипър, на ул. „Софули“ №28, пък са регистрирани фирмите, притежаващи „Топлофикация – Сливен“ и „Топлофикация – Враца“.

В София почти всички компании, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, са регистрирани Индустриална зона „Орион“ в сградата-команден център на улица 3020, №34. 

Съвет №3: Осигури си регулаторен комфорт

Въпреки очевидните връзки между фирмите като общите им адреси, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) три пъти търси, но не намира картел в българската енергетика. Аргументът е, че чуждестранните собственици на българските предприятия нямат други активи в страната.  За последно през 2020 г. КЗК прави такова заключение в отговор на сигнал от четирите работодателски организации за „манипулиране на свободния пазар на електроенергия“. 

КЗК пак не вижда проблем, когато ТЕЦ „Бобов дол“ дава заеми на британските собственици на други привидно несвързани предприятия от Въглищната империя, а после ги опрощава, защото не може да си ги събере. 22 млн. Лева са вземания на „Бовард“ – собственик на „Топлофикация – Бургас“, а други 9 млн. лева – на „Каталанд“, собственик на „Топлофикация – Плевен“ и „Топлофикация Русе“. Това спестява на ТЕЦ „Бобов дол“ 3.1 млн. лева корпоративен данък. 

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) пък подминава факта, че топлофикациите от Въглищната империя действат като същински електроцентрали, защото имат достъп до преференциални цени за произведената от тях електроенергия. Нещо повече, те оспорват решенията на регулатора за тези цени, а КЕВР губи дело след дело в съда. Така само за първите осем месеца на 2021 г. на шест топлофикации от групировката са платени компенсации за 44 млн. лева. 

Съвет №4: Продавай скъп ток

Електричеството, произведено от топлофикациите във Въглищната империя на „Ковачки“, се изкупува от Националната електрическа компания на преференциални цени. По данни на КЕВР, само за 1 година това струва на обществото 124.5 млн. лева. С други думи, топлофикациите товарят с 3.76 лева всеки мегаватчас електроенергия, доставен на регулирания пазар.

Освен това, посредниците за търговия с електроенергия от групировката участват в търгове на Българската независима енергийна борса, на които е предлагана електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“. Те са сключвали двустранни договори с атомната централа за големи обеми електроенергия. Ограничението за максимално допустимо количество на един участник в търга формално е спазено, но тъй като „играчите“ са свързани, концентрацията на пазара се е увеличила, което е довело до „постоянен дефицит“, съответно и до по-високи почасови цени.

Съвет №5: Експлоатирай „Топлофикация София“

Въглищната империя има специални отношения с публичната „Топлофикация София“, която има над 1 млрд. лева задължения. 

През 2019 г. столичната топлоцентрала използва посреднически услуги от две дружества, свързвани с Ковачки. Едното от тях получава право да купува емисии парникови газове с възнаграждение за всяка закупена квота, след което прехвърля това право на друга свързана фирма. Сделката за емисиите е на стойност 22.8 млн. евро и е сключена по предварително фиксирана цена, която е значително по-висока от цените в деня на реалното закупуване на квотите. Печалбата на посредника е 9.2 млн. лева, а комисионната  – още 800 хил. лева.

Докато загубите на „Топлофикация София“ се трупат, разходите за квоти продължават да растат. Въпреки че през 2020 г. столичното дружество е било длъжно да купи с 11% повече квоти спрямо 2019 г., то купува с 39% повече. И то на цени с 10% по-високи от средните на европейските борси в същия период. Изглежда, че търговията с квоти за въглеродни емисии е печеливш бизнес.

Съвет №6: Пести от квоти за въглеродни емисии

Квотите за въглеродни емисии за въведени от Европейския съюз, за да стимулират най-замърсяващите индустрии да инвестират в трансформацията си. Колкото повече замърсява едно предприятие, толкова повече плаща за квоти. 

Няколко топлоцентрали, свързвани с Ковачки, работят в специален нискоемисионен режим. Това може да се обясни с нисък емисионен фактор на кафявите въглища, с „иновативни технологии“, с грешки и други. Но има и друго: Въглищната империя включва и верификатор на въглеродни емисии, както разкрива проучване на Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP). „Джи Ем Ай Верифай“ е една от седемте организации в България, които могат да верифицират (потвърждават) годишните доклади за емисиите на парникови газове на предприятията. 

Според изчисленията на журналистите заради отчетените по-ниски от реалните емисии само двете централи „Бобов дол“ и „Брикел“ са избегнали плащане на между 26.6 и 32.2 милиона евро.

Съвет №7: Инвестирай парите за пенсии в себе си

Пенсионноосигурително дружество „Топлина“ е известно като „пенсионния фонд на Ковачки“. Към края на 2021 г. ПОД „Топлина“ разполага с близо 300 млн. лева от допълнителното пенсионно осигуряване на заетите във въгледобива и енергетиката. Това е особено притеснително в светлината на енергийния преход, който обезценява въглищните активи. Има опасност работниците да загубят както работните си места, така и пенсионните си спестявания.

Освен това законът не позволява пенсионноосигурителни дружества да инвестират средствата от фондовете си в собствени финансови инструменти, както и в такива на свързани лица. „Топлина“ нарушава това с 13 млн. лева, инвестирани в собствените му акционери, а още 14 млн. левавлага в други привидно несвързани компании от Империята. 

Съвет №8: Застраховай държавата

Ковачки е мажоритарен собственик в „ОЗК-Застраховане“ АД. Дружеството изпълнява 145 обществени поръчки.  Хвали се, че има за клиенти структуроопределящи предприятия от различни сектори на българската икономика. Сред тях са например държавните „Мини Марица-изток“, цялата национална газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“, цялата националната електропреносна мрежа на България, строителството на газопровода „Турски поток“, АЕЦ „Козлодуй“, а също органи на централната и на местната власт.

Съдружници в застрахователната компания са и други предприятия от Въглищната империя. Сред тях са топлофикациите в Бургас и Плевен. Собствен дял в „ОЗК-Застраховане“ има и фалиращата „Топлофикация София“, която раздава съмнителни пари на посреднически фирми от групировката.

Съвет №9: Изгаряй тонове отпадъци

Освен общи адреси, фирмите от Въглищната империя на „Ковачки“ споделят и интерес към горенето на отпадъци. Това е опит да подобрят икономическите си показатели, като пестят от квоти за въглеродни емисии, от една страна, а от друга – получават пари за услугата. Официално по данни на МОСВ и на самите фирми, общото количество изгорени отпадъци е над 111 000 тона. Някои от дружествата не успяват да осъществят намеренията си да горят отпадъци заради съпротива на обществеността и местните власти. 

Замяната на едно замърсяващо гориво с друго в морално остарели и лошо поддържани съоръжения има пагубно въздействие. Централите от Въглищната империя твърде често работят в „преходен режим“ без пречистващи инсталации, което нанася щети върху околната среда и върху здравето на хората. Добре документирани са замърсяванията на водите и въздуха на места като Гълъбово, Перник, Димитровград, Големо село и Бобов дол.

Съвет №10: Прави се на „зелен“

В момента, когато България планира енергийната си трансформация, а за това са предвидени милиарди евро, Въглищната империя на „Ковачки“ се готви да „позеленее“. В началото на 2020 г. е основана Платформата „От кафяво към зелено“, която си поставя амбициозни социално-икономически цели.

Предприятията от Въглищната империя обаче имат богата история на замърсяване на околната среда и на унизително третиране на миньори. Това буди основателни съмнения, че те няма да променят своята бизнес философия, а просто ще възприемат външни „зелени“ белези, за да продължат съществуването си на принципа на досегашния паразитен модел. 

Енергийният преход се разглежда от кафявия бизнес като нов шанс за публични средства. Същите стари „въглеродни динозаври“ предлагат уж спасителни решения: горене на отпадъци, горене на биомаса, преминаване към водород и природен газ (скъпо изкопаемо гориво) и др. Това отклонява внимание и средства от реални инвестиции във възобновяеми източници и децентрализацията на енергийната система.