За обучението и за уроците от него разказва Кристиян Димитров
Случвало ли ви се е да стоите с вперен поглед в новинарската емисия и да се чувствате безпомощни? Сърцето ви да подскача от гняв и мъка? И в същото време да знаете, че можете да направите повече?
Всеки има своите движещи сили, които го мотивират да излезе извън орбитата на ежедневието и обикновения работен ден. Нещо, което да запълни празнотата в сърцето му, след невъзможния избор между професионалната реализация и личните интереси. Тези сили могат да бъдат впрегнати в доброволчески каузи в подкрепа на хора в нужда, болници или природозащитни инициативи. Ето какъв беше моят избор.
Аз избрах да защитавам гората. Природата винаги е била моята движеща сила, заради което бях считан за чудак, докато растях в китния град Перник. За щастие, днес грижата за околната среда не е аномалия и необичайност. Организирането на все повече инициативи за опазване на природното ни богатство и осъзнаването на все по-голяма маса от хора за истинската заплаха от климатичните промени поставя природата на фокус в обществените (а също и политическите) дискусии. Този избор беше причината без колебание да се запиша на курс за обучение на доброволци при наводнения и горски пожари, организиран от НАДРБ (Национална асоциация на доброволците в Република България) и „Грийнпийс“ – България.
За теорията и практиката
Не бях срещал досега подобно обучение, което да помогне за усмиряването на онези чувства, за които споменах в началото. В рамките на няколко месеца преминахме през теоретична подготовка с лектори относно пожарите и наводненията, подготовка за първа помощ и завършихме с кулминацията – практическото обучение на полигон в Панчарево.
Двата дни на полигона преминаха под стриктния надзор на д-р инж. Мартин Иванов и неговите колеги. Преминахме през няколко основни елемента: запознаване с инвентара, свързване на шлангова система, основни възли и системи за обезопасяване, извеждане на пострадал от постройка с нарушена цялост (или превозно средство), строене на дига и управление на лодка. Експлодиращото детско любопитство в мен се смесваше с нервността от липсата на познание и опит в материята. Исках да попия всяка дума и да запаметя всяко движение. Разбрах от какво изключително значение е предварителната подготовка – макар ситуациите да са винаги различни и е невъзможно да си напълно подготвен.
Три поуки, които си взех от курса
Наслушах се на истории за мераклии отишли да „спасят“ гората, като самите те впоследствие са били спасявани. Това ме доведе до първата генерална поука, която си взех от курса, а именно безопасността. Тя започва още от вкъщи с избора ни на дрехи и какво да сложим в раницата (мнооого вода) и може да стигне до трезвата преценка на физическото ни състояние в момента. Далеч не на последно място е боравенето с техниката, ориентирането в гората, адекватната оценка на пожара и, разбира се, следването стриктно на дадените указания.
Поука номер две: „Няма място за герои!“ Работата в екип е от изключителна важност. Няма човек, който сам да може да се справи в ситуация на бедствие. От друга страна, важно е някой да поеме инициативата и да разпредели задачите в екипа, в противен случай хаосът и безцелното суетене са неизбежни.
Последната трета поука от курса е, че „никога не може да си достатъчно подготвен“! Тази реплика от нашия инструктор (Благодаря ти, Марти!) ми се наби в съзнанието. Поне половината от нас споделиха, че са се записали на този курс, за да бъдат „по-адекватни“ при възникването на горски пожари или при наводнения. Опитът показва обаче, че няма такова нещо като „достатъчно подготвен“. Всяка ситуация е различна от предишната, винаги има адреналин, винаги нещо непредвидимо се случва. Важното е как ще реагираме в отговор на това предизвикателство.
Какво научих още?
Всички обучения и лекции, които преживях заедно с групата по време на курса, ме накараха да си дам сметка още веднъж каква голяма отговорност носим всички ние спрямо природата и спрямо хората, които ни заобикалят. А срещата с толкова много доброволци да помагат ми даде надежда, че може би ще успеем да се справим с предизвикателствата на реалността, в която живеем.
„Дано никога не ви се наложи да ползвате това, което научихте!“ С тези думи затворихме курса. Тръгнахме си и с обещанието, че ще надградим започнатото в следващия модул. Но не е нужно да минеш през безброй курсове, за да поемеш инициатива и да бъдеш по-добър към света и към хората около теб, бъдейки същевременно критичен към онези, които ни дърпат към катастрофата. Дали ще стоиш бездушен пред телевизора, или ще бъдеш проактивен за една положителна промяна в средата, която те заобикаля, зависи само от теб.