Колко институции са нужни за управлението на водите в България?

Кой за какво отговаря, какво означава „план за управление на речни басейни“ и кои са основните заплахи и предизвикателства за водите?*

*За създаване на текста са използвани елементи от втория уебинар от поредицата „Пазители на водата“ – „Съвременни предизвикателства пред опазването на водите в България“ с адв. Любомир Костадинов от риболовен клуб „Балканка“.

Очакваме те и на третия ни уебинар на 26 януари, сряда, от 18:30 часа. Темата е „Какво е ВЕЦ и как влияе върху природата и местните хора?“. Гледай на живо:

„Реките не просто трябва да се опазват, те трябва да се посещават. Трябва да ги виждате, трябва да ги гледате, защото те са еманацията на живота в природата. Когато видите водата да се движи, когато разберете смисъла на това една река да бъде жива, да функционира като една екосистема – тогава ще има много повече поддръжници и много повече хора, които се грижат за водите на България“.

Думите са на адв. Любомир Костадинов, част от риболовен клуб „Балканка“, който бе водещ на втория уебинар от поредицата „Пазители на водата“. Колкото повече поддръжници, толкова по-добре за водите, казва той. Ситуацията в страната обаче може да се обобщи така: Колкото повече институции, толкова по-лошо е управлението на това безценно богатство. Истината е, че темата с водите в България е сложна и комплексна. И една от причините за това е именно множеството държавни и общински структури с правомощия да управляват този природен ресурс.

Кой стопанисва водите в България?

На национално ниво стопанисването на водните басейни се осъществява от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Управлението е също и на басейново ниво – спрямо естественото разположение на вододелите между водосборните области на основните реки в страната. Отговорност на това ниво носят 4 басейнови дирекции, подпомагани от 15 регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) – всяка от които е структура към МОСВ. Четирите басейнови дирекции са:

1. Басейнова дирекция “Дунавски район”
2. Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”
3. Басейнова дирекция “Западнобеломорски район”
4. Басейнова дирекция “Черноморски район”.

Как работят басейновите дирекции и какво е ПУРБ?

За районът на действие на всяка от басейновите дирекции се разработва План за управление на речните басейни (ПУРБ). Тези планове са основните документи за интегрирано управление на водите в България, заложени в Рамковата директива за водите 2000/60ЕО, която координира политиките спрямо водите в различните държави членки на ЕС. Плановете действат за период от 6 години и представляват комплексни документи с множество раздели и приложения.

Всеки ПУРБ цели интегрирано управление на водите и свързаните с тях екосистеми на основата на речния басейн. Програмата от мерки към всеки план е основният инструмент за постигане на целите, заложени в ПУРБ. Важен детайл е, че тези планове са източник на много конкретна информация – освен мерки в тях се съдържат и характеристиките на всяко водно тяло в обхвата на Басейновата дирекция.

В момента тече процедура по изготвяне на ПУРБ за периода 2022 – 2027. Предвидена е консултация със заинтересованите страни и обществеността и програма от мерки от 01.2022 до 07.2022 г. Това означава, че в следващите месеци може да прочетете проектите на ПУРБ (налични на сайтовете на басейновите дирекции) и да дадете становища и/или предложения за промени и допълнения. Важно е да се наблегне на предложения, които съхраняват целостта на водните екосистеми. Това например са мерки като: 

• Забрана на голи сечи или сечи на крайречни гори;
• Забрана за разкриване на мини и кариери или замърсяващи производства в определен радиус до питейни водоизточници;
• Забрана на строежи на водноелектрически централи.

От друга страна, мерките могат да подпомагат възстановяването на доброто екологично състояние на водните обекти. Това може да бъде направено чрез пречистване, построяване на пречиствателни съоръжения, опазване на горите или залесяване там, където е необходимо, премахване на изкуствени бариери и ненужни прагове от речните корита и други.

Кои други институции участват в управлението на водите?

Освен структурите на МОСВ още цели четири министерства имат отношение и правомощия към различни аспекти от управлението на водите:

1. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е основен потребител на водните ресурси, като чрез дружеството „Напоителни системи“ поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд** за управление на водите за напояване на земеделски култури. Дружеството отговаря също за различни съоръжения за отводняване и защита, като например диги, ретензионни язовири, отводнителни полета и др. Другите структури на МЗХГ, които имат определени правомощия по темата са: Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури, Изпълнителна агенция по горите, както и дирекциите на природните паркове.

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) има правомощия чрез Дирекция за национален строителен контрол, когато стане въпрос за строителство в обхвата на някой воден обект. 

3. Министерството на енергетиката може да предприеме действия свързани с енергийната сигурност на страната посредством Националната енергийна компания (НЕК) и техния клон „Язовири и каскади“.

4. Последното министерство, което има отношение по въпроси, свързани с водите, е Министерството на вътрешните работи (МВР) и по-конкретно Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, която е отговорна за гражданската защита при наводнения и свързани бедствени ситуации.

Освен изброените държавни структури отношение към управлението на водите имат също областният управител и кметът на населеното място, които са отговорни за почистването на речните корита във и извън населените места.

Какво е състоянието на водите в България?

Въпреки тази сложна структура на управление на водите в страната, реките в България са в добро екологично състояние. Това се потвърждава от доклада Eco-masterplan for Balkan rivers, в който има карти, илюстриращи хидроморфологичния статус*** (който е основата за всяка речна система и е елемент, определящ процесите в нея и екосистемите ѝ) на реките на Балканите и в България.

От споменатия доклад става ясно, че в страната ни има доста реки със запазени екосистеми, което е основна цел на всеки ПУРБ – да осигури достатъчно по количество и качество вода за нуждите на населението, икономиката и екосистемите. Именно съхраняването на девствените речни екосистеми е от изключителна важност. 

За щастие, ние имаме това, което в Западна Европа няма – достатъчно „живи реки“. Нашата цел трябва да бъде да ги запазим, а не толкова да ги възстановяваме, каквито са приоритетите на запад.

„Живата“ река, или реката с висок хидроморфологичен клас, следва да има:

• Надлъжна проводимост
• Напречна проводимост
• Крайречна растителност
• Живот в реката
• Биокоридори

Тези характеристики на „живите“ реки обаче често биват унищожени или заплашени от редица сериозни предизвикателства и намеси в природната среда:

• Изградени и бъдещи МВЕЦ и други напречни прегради;
• Изземване на инертни материали;
• Промишлено замърсяване на реките;
• Образувани незаконни сметища;
• Битово замърсяване;
• Неработещи пречиствателни станции;
• Изсичане на крайречна растителност;
• Незаконен риболов;
• Минно дело, напояване, геотермални, вододайни зони и др.

Макар и доста различни на пръв поглед, всички заплахи за речните екосистеми имат нещо общо помежду си. То е, че всяка от тях може да бъде предотвратена и зависи до голяма степен от бдителността и действията на хората.

Ако искаш да се запознаеш със заплахите пред водните ресурси и начините за опазването им, стани част от общността „Пазители на водата“. Запиши се за специален бюлетин, за да получаваш актуална информация и покани за предстоящите ни събития.

Очакваме те и на третия ни уебинар на тема „Какво е ВЕЦ и как влияе върху природата и местните хора?“.

**Държавен хидромелиоративен фонд е съвкупността от всички съоръжения, предназначени за улавяне, съхранение, разпределение и реализация на вода за напояване на земеделски култури, а също и за промишлени нужди. В него влизат например напоителни язовири, напоителни помпени станции, тръбопроводи, канали и др.

*** Хидроморфологичен статус може да се отнася за река, езеро или крайбрежни води. Той се създава след оценка на редица елементи. Хидроморфологичен статус на река включва оценка на количеството и динамиката на водния ѝ поток, непрекъснатостта на реката, подземните ѝ водни източници, дълбочина и широчина в различните ѝ участъци, структура на речното легло и крайбрежната зона, както и оценка на местните екосистеми и хабитати.