…И каква е взаимовръзката между климата, енергетиката и водните блага

Водата, енергията и климатичните промени са взаимосвързани. Водата е ключов ресурс за производството на електроенергия, но в същото време при изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата се отделя въглероден диоксид (CO2), чийто парников ефект предизвиква климатични промени и нарушения във водния цикъл.

Знаеш ли, че с многото си големи реки и езера, разпръснати из Европа, континентът на пръв поглед може да изглежда незасегнат от проблемите или рисковете, свързани с недостиг на вода. За съжаление, реалността е друга. Най-новият доклад на Европейската агенция по околната среда за количеството прясна вода разкрива, че недостигът на вода засяга 20% от територията на континента и средно 30% от населението на годишна база. Или с други думи, това е проблем, който засяга над 100 милиона души в Европа.

Противно на общоприетото схващане, България не е толкова богата на водни ресурси и се очаква да изпита значителен воден недостиг през следващите десетилетия. Сценарии, с които се прогнозират промените в климата, показват повишаване на температурите в Южна Европа с около 1,5 до 2°C (спрямо 1986-2005 г.) и очаквано намаляване на валежите в сравнение с периода 1971-2000 г. Затова е важно да се замислим за това как се използват водните ресурси и какво бихме могли да направим, за да ги съхраним.

Демонстрация с каяци "Избирам водата", яз. Овчарица
Активисти на „Грийнпийс“ – България призовават за съхранение на водните ресурси с акция във водите на яз. Овчарица © "Грийнпийс" – България / Деннис Тодоров

Как изкопаемите горива оказват натиск върху водните ресурси и ги замърсяват

1. Индустрията на изкопаемите горива допринася най-много за повишаването на рисковете за водните ресурси, свързани с промените в климата. Енергийният сектор, който разчита на въглищата, е и един от секторите, които използват най-интензивно вода. Той си набавя огромни количества вода за производство на гориво и енергия. След това потокът на използваната вода се подава обратно в екосистемата (т. нар. заустване), като причинява термично замърсяване (увеличаване на температурата на водния обект, в който се връща водата).

2. По време на изгарянето на горивото и образуването на продукти от горенето се образува влага, която се отделя в атмосферата – тези процеси водят до загуба на вода („консумация“) в околната среда. Така въглищата всъщност вземат повече вода от системата, отколкото връщат. 

3. Водата, използвана за охлаждане в електроцентралите, е по-топла от водата в реката, езерото или язовира, когато се изпуска обратно в околната среда. В зависимост от температурната разлика, топлината може да има неблагоприятно въздействие върху местните видове в този воден обект. Например, може да действа като топлинна бариера, предотвратяваща миграцията на рибите в някои потоци.

4. Въглищата, както и другите изкопаеми горива, могат да причинят токсично замърсяване на водата, което допълнително да увеличи риска от изчерпване на запасите от чиста и безопасна вода. За нещастие, такива примери имаме в България: През май 2020 г. дигата на депото за съхранение на отпадъци от изгарянето на въглища на ТЕЦ „Република“ в Перник бе компрометирана и токсична смес от тежки метали и други замърсители достигна водите на река Струма.

Червен картон за въглищната индустрия, гр. Перник, 7 август 2020
Червен картон за въглищната индустрия, гр. Перник, 7 август 2020, © Stratospheric Productions/ Greenpeace ©Stratospheric Productions/ Greenpeace

Какво количество вода използват изкопаемите горива?

Вид горивоИзползване на вода
Нефт – катранени пясъци и шисти1658 литра / MWh
Нефт – конвенционален891 литра / MWh
Въглища231 литра / MWh
Шистов газ222 литра / MWh
Газ – добит от въглищни залежи70 литра / MWh
Изкопаем газ – конвенционален60 литра / MWh

Няколко факти, свързани с влиянието на въглищната индустрия в България върху водните блага?

1. Над 70% от водните ресурси, които се използват в България, отиват за охлаждане в енергетиката (по данни на НСИ, 2021 г.)

2. 7 от общо 9 от най-големите въглищни централи в страната се намират в критично застрашени от безводие региони.

3. Отпадъците от ТЕЦ „Бобов дол“ се съхраняват в депото „Каменик“, където към 2018 г. има 16 млн. тона пепел. Източник е на регулярно замърсяване на водите, което не засяга само региона, а всички екосистеми по поречието на река Струма.

4. Само за 2019 г., депото „Каменик“ употребява толкова вода, колкото 315-те жители на Големо село за 60 години при 100 л. на човек на ден.

„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“
„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“, въздушна снимка, август 2020 г.

Можем ли да си позволим да жертваме водата? Водата е живот и животът ни на Земята би бил невъзможен без нея. Хората естествено устройват живота си в близост до вода и са принудени да променят ежедневието си, ако тя изчезне или обратното – причини наводнение, което да направи селището им необитаемо.

Както с много от благата, дадени ни от природата, така и водата приемаме за нещо естествено, докато ситуацията не се развие в друга посока. Случващото се с водата е белег за постепенно задълбочаващите се последствия от промените в климата, които не подминават и България. Те са свързани и често се преплитат и с други проблеми на обществото ни – вечното желание за растеж без съобразяване с естествените ограничения на ресурсите в природата, социалното и икономическо неравенство, несправедливостта във всичките ѝ форми, включително екологична.


Ако бъдещето на водите в България те интересува, запиши се за специалния ни бюлетин, за да получаваш актуална информация по темата, както и покани за предстоящите ни събития.

На 15 декември, сряда, ще се състои вторият ни уебинар от инициативата „Пазители на водата“. Неговата тема ще бъде Съвременни предизвикателства пред опазването на водите в България, а лектор на събитието е адв. Любомир Костадинов. Не пропускай да го гледаш в страницата на събитието във Facebook.