Соларни панели на фона на въглищна централа в Германия
Соларни панели на фона на въглищна централа в Германия. В далечината се виждат и вятърни турбини. © Paul Langrock / Greenpeace

На 27.09.2021 г. се откри нова соларна лаборатория в Професионалната гимназия по техника и енергетика „Христо Ботев“ в Перник. По предложение на „Грийнпийс“ – България за учебната практика на младежите в специалност „Топлотехника“ е доставено и монтирано най-модерно оборудване за използване на слънчевата светлина и преобразуването ѝ в топлинна енергия.

Промяната на Перник вече започна и няма връщане назад. Преди 3 години хора от града и други, за които неговото бъдеще е важно, се събраха на неформална среща за обмяна на идеи и предложения за промяна. Темата беше „Нова енергия за Перник“, а участниците си пожелаха по-зелен и чист град, с повече икономически възможности за развитие и по-добра инфраструктура. Оттогава гражданската енергия не спира да се усилва, а качеството на въздуха и здравето на хората се превърнаха в повод за различни инициативи и предложения за промени в законодателството и в контролните механизми за неговото спазване.

Пленени от историята

Преди да бъде обявен за град, Перник се развива бурно и бързо като мощен парен локомотив, задвижван от енергията на местните въглища. Според някои източници през 1895 г. именно в Перник светва първата електрическа крушка. Според други това става в София на 1 юли 1879 г. в Княжеския дворец по повод тържественото посрещане на княз Александър Батенберг. При всички положения в онова време изкуствената светлина изненадва и очарова всичките си наблюдатели и бележи края на ерата на лоените свещи. Развитието на въглищната индустрия за кратко увеличава десетократно населението на Перник. Работата е тежка, но дава препитание на много семейства и осигурява средства за разцвета на културната, социалната, здравната и образователната сфера. Чуждестранните специалисти пък имат своя квартал „Монте Карло“, където не им липсва никое от тогавашните забавления в Западна Европа.

В наши дни Монте Карло, който е един от административните райони в княжество Монако, е част от общодостъпна карта за соларния потенциал на сградите, създадена за улеснение на гражданите, които планират собствена инсталация за електрическа енергия. Слънчевите покриви са част от стратегическия план на Монако за намаляване на въглеродните емисии и постигане на неутралност към 2050 г., каквато е крайната цел и на Европейския съюз. А дали е възможно Монте Карло да ни впечатли не само със своя блясък, лукс и стил, но и със слънчевите панели по покривите, които гарантират енергийна независимост и са белег за грижата на хората за климата, околната среда и бъдещето на идните поколения?

Енергийният преход от изкопаеми горива към възобновяеми източници се случва с различна скорост във всяка държава по света. Исландия например произвежда 100% от електричеството си от възобновяеми източници и това прави страната първа в света по количество зелена енергия на глава от населението. В Европейския съюз водещи по този показател са Швеция, Финландия, Латвия, Дания и Австрия. Напредъкът в отделните енергозависими сектори е неравномерен. За да се постигне въглеродна неутралност, е необходима сериозна трансформация и в транспорта, както и в системите за охлаждане и отопление. Всичко това трябва да бъде съчетано със значително подобряване на енергийната ефективност.

Въглищата или хората правят Перник такъв, какъвто е?

Герои на промяната са всички, които осъзнават необходимостта от енергиен преход и го подпомагат според силите и възможностите си. Нарастващият интерес към технологиите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници в бита и бизнеса изисква подготовката на достатъчно професионалисти, които да консултират, проектират, изпълняват и поддържат новите системи за електричество, охлаждане и отопление.

След зараждането си у нас в края на XIX век въглищната индустрия се изправя пред подобно предизвикателство, затова са създадени профилирани училища, а по-късно и университетски катедри, които да подготвят специалисти по минно дело. Млади хора от цялата страна се местят там, където са разкрити тези учебни заведения с нагласата да усвоят професия, която да им гарантира сигурна работа и добър стандарт на живот.

В наши дни обаче изпълнението на проекти за възобновяема енергия се бави, освен от политически и административни фактори, но и от липсата на достатъчно добре подготвени кадри. Бившите минни техникуми се преобразуват в професионални гимназии с паралелки по електрически инсталации, машиностроене, програмиране и др. За съжаление, образователната система в България изостава в осъзнаването и посрещането на нуждите на енергийния преход, затова фирмите в сектора подготвят сами служителите си или отказват поръчки поради недостатъчен капацитет.

А потенциал за нови специалисти и развитие в тази посока не липсва. Желание у хората има. И именно перничани показват това. Разговорът за бъдещето на въглищните региони у нас закъснява и е пленен от страхове, насаждани от политици и профсъюзни лидери. Той обаче не може да бъде отлаган вечно, заради ангажиментите ни към европейската общност и заради финансирането, което тя ще предостави, но само срещу реформи в полза на климата, околната среда и здравето на хората.

Плам за промяна

Планът за бъдещето на Европейския съюз вече е ясен, но той може да бъде реализиран само от висококвалифицирани специалисти, сред които и отлично подготвени кадри в сферата на възобновяемата енергия. От Фонда за справедлив преход за България бяха гласувани 1,3 милиарда евро. Тези пари не са за лакомо „усвояване“, каквото сполетя повечето европейски средства, постъпили у нас след присъединяването ни към съюза. За да ги получат, регионите, зависими най-вече от въглищната индустрия, трябва да представят своите териториални планове за справедлив преход. Очаква се в тях да бъдат разписани мерки за трансформация на местната икономика, включително чрез повече възможности за кариерно развитие с цел запазване на заетостта и стандарта на живот. Логично би било част от Фонда за справедлив преход да бъде насочена за инвестиции в образованието, което е от съществена значимост за квалификацията на младите специалисти и икономическия подем на градовете и регионите.

Изграждането на соларната лаборатория в Професионалната гимназия по техника и енергетика „Христо Ботев“, гр. Перник, може да е първата стъпка към такова развитие. Тя ще добави нови знания и умения към утвърдената програма за подготовка на специалисти по топлотехника. Младежите ще могат пълноценно да се запознаят с най-новите технологии за превръщане на слънчевата светлина в топлинна енергия. Така те ще са способни да проектират и поддържат отоплителни системи, захранвани от възобновяеми източници в град, отдавна зависим от изкопаемите горива. Същевременно използването на възобновяема енергия е необходимо и задължително условие по пътя към глобалната цел за декарбонизация на всяка една човешка дейност. За „Грийнпийс“ този преход е немислим без активното участие на гражданите като производители на енергия за собствени нужди. На покрива на своя дом, заедно със съмишленици, обединени в общност или в бизнеса си – всеки следва да има възможност да произвежда, електричество и топлина от възобновяеми източници.