Сигурна съм, че всички сме гледали Олимпийските игри в Токио. За жалост обаче, един златен медал, с който Япония ще се окичи, е за Олимпиадата с най-горещи температури и най-висока влажност в историята на Игрите. Още преди старта руската фехтовачка Светлана Гомбоева припадна заради топлинен удар, а състезали в мъжкия триатлон припаднаха след събитието. На 1 август Организационният комитет призна, че през първата седмица от Олимпиадата 30 служители и доброволци са били лекувани заради състояния, причинени от горещото време.
Истината е, че лятото в Токио обикновено е горещо и влажно заради самата география на града, но науката също ни казва, че опасните и екстремни температури като тези в японската столица напоследък са следствие на климатичната криза. Тя причинява дългосрочно покачване на глобалните средни температури и повишена средна честота и интензивност на екстремни горещини. Дали шокиращо горещата Олимпиада в Токио е още един предупредителен знак за разрастващата се климатичната криза?
Нов доклад на „Грийнпийс“ – Източна Азия съдържа потенциалния отговор на този въпрос. Проучването разглежда подробно данни за градските температури в Източна Азия за десетилетия назад и резултатите потвърждават, че високите летни температури в региона наистина се регистрират по-рано и задържат изпепеляващите си стойности за по-дълъг период от време. Нека разгледаме резултатите.
Какво направихме?
„Грийнпийс“ – Източна Азия обработи данни за температурите в 57 града в континентален Китай, Южна Корея и Япония, като критерият за включване в проучването беше броят на населението. Събрахме данни за първия горещ ден от годината (30° C или повече), както и честотата на екстремно горещото време. Дни с температури от 30° C определихме като „горещи“, а тези с температури над 33° C – като „екстремно горещи“.
Използвахме данни за десетилетия назад, за да сме сигурни, че улавяме реални дългосрочни тенденции, а не само краткосрочни вариации в метеорологичните условия.
Какво открихме?
Горещините започват по-рано и продължават по-дълго
Задълбоченото ни проучване установи, че в повече от 80%, или в 48, от тези 57 града в Източна Азия първият горещ летен ден идва все по-рано през годините. В различните градове се наблюдават различни темпове на ранно настъпване на лятото. В Токио и Сеул например първият горещ ден от годината в периода 2001-2020 г. е средно 11 дни по-рано в сравнение с периода между 1981 и 2000 г. В Шанхай той се премести 12 дни по-рано, докато в Сапоро, Япония първият горещ летен ден подранява с цели 23 дни. В Сапоро температурата достигна 34° C преди маратона на Олимпийските игри и надхвърляше 30° C в продължение на 16 последователни дни, което е рекорд от 1924 г. насам.
Данните за топлинните вълни в Китай показват, че тези екстремни метеорологични събития също така продължават по-дълго. От края на 90-те години до 2019 г. горещите вълни в Гуанджоу обикновено са продължавали три до шест, максимум седем дни; горещите вълни са били регистрирани почти всяка година. За сравнение, през 60-те и 70-те години на миналия век максималната им средногодишна продължителност е четири дни и в повече от половината години изобщо няма топлинни вълни.
Опасно горещото време е по-често
Нашият анализ разкрива още, че високите температури стават все по-чести.
През последните 20 години (между 2001 г. и 2020 г.) честотата на горещите вълни в Пекин се е увеличила почти три пъти в сравнение с предходния 40-годишен период. В Токио броят екстремно горещи дни се е увеличил над два пъти от 60-те години на миналия век. Отчетохме, че най-бързото покачване на броя горещи вълни в Китай е в град Шанхай. Южният град Гуанджоу е регистрирал 98 топлинни вълни от 1961 г., като 73 – или три четвърти от тях – са се случили от 1998 г. насам.
В Япония промяната също е много сериозна. Токио е преминал от средно 13 дни с екстремни температури (33° C) годишно през 60-те години на миналия век до двойно повече – 27, за периода 2011-2020 г.
Температурите се покачват и в Южна Корея. Във всички градове в страната, включени в изследването, през последните 10 години се наблюдава най-големият брой дни с температури от 35°C за последните шест десетилетия. Пристанищният град Пусан никога не е преживявал повече от десет дни екстремно горещо време годишно между 1961 г. и 2010 г., но към 2018 г. регистрира 18 дни с много високи температури.
Какво означава всичко това?
По-честите, по-интензивни и по-продължителни периоди на екстремно горещо време имат сериозни последици, отвъд това да вадят от строя спортистите на Олимпиадата. Те застрашават екосистемите, икономиките, хранителните запаси и дори здравето на хората.
Случващото се в Източна Азия това лято е бегъл поглед към това, което предстои. През май тази година необичайно горещото време в Гуандун, Китай принуди фабрики да затворят с часове или дни поради прекомерното потребление на енергия. В Южна Корея, където в региони в цялата страна през юли имаше предупреждения или инструкции за поведение заради горещи вълни, имаше съобщения за стотици хиляди селскостопански животни, загинали заради горещите вълни.
Най-застрашени са възрастните, децата, тези, които трябва да работят на открито (като земеделските работници), и тези с хронични здравословни проблеми. Горещата вълна, която покоси Източна Азия през 2018 г., се свързва със смъртта на повече от 1000 души в Япония и Южна Корея. Хиляди други са откарани в болница със здравословни проблеми, причинени от топлинни удари.
Какво правим сега?
Има изобилие от научни доказателства, че тези тенденции са свързани с климатичната криза. Всъщност учените говорят за това от години. Нашият нов доклад просто потвърждава този факт, като идентифицира области, където климатичната криза създава все по-висок риск, и разкрива сериозния мащаб на опасността, достигнат през годините.
Това, разбира се, означава, че можем да направим нещо по въпроса.
Правителствата следва да предприемат незабавни мерки за защита на здравето на хората при екстремни метеорологични условия. Те трябва да предприемат съгласуван, амбициозен и спешен преход към по-чисти и устойчиви енергийни източници, премахвайки изкопаемите горива. Изгарянето на въглища, нефт и газ е основният двигател на климатичната криза и ако се откажем от тях днес, можем да спасим човешки животи утре. Това означава отказ от плановете за изграждане на нови замърсяващи електроцентрали и оттегляне на финансирането за тях, ускоряване на постепенното премахване на съществуващите и влагане на всички усилия в изграждането на устойчива зелена енергийна мрежа от 100% чисти и възобновяеми източници. Световните лидери вече поеха ангажименти за постигането на въглеродно неутрална икономика. Сега имаме нужда те да изпълнят тези обещания и да предизвикат истинска промяна днес.
Докато вниманието на хората е насочено към Олимпиадата в Токио, се надяваме, че новините за екстремните горещини, които пречат на спортните изяви, ще подтикнат правителствата в региона и по света да се борят за златния медал в борбата с климатичната криза в собствените си държави. В края на краищата, на карта е заложено нещо повече от олимпийска титла – това е нашата планета.