„Бюрокрацията се разраства, за да се справи с потребностите на разрастващата се бюрокрация.” – Айзък Азимов
Подкастът на „Грийнпийс“ – България се завръща с един епизод за вечната борба на човека с бюрокрацията. Чуйте историята на предприемача и създател на музей за изчислителна техника Владо Атанасов, който започва разказа си така: „Обидно е, когато човек пътува в Германия или Нидерландия и вижда по покривите фотоволтаици, когато пътува в Гърция, вижда на всеки покрив бойлер за вода. В България – няма нищо! Все едно, че тук слънце не грее, все едно, че ние не ползваме вода или ток.“ След като решава да инвестира в соларна инсталация, която да захрани с електричество офиса му, започва приключение с неочакван край.
Кореспонденцията с местната власт трае дълго и включва всевъзможни изисквания, опасения и документи: „Администрацията на район „Младост“ реши, че влиза в нейните правомощия определянето на това дали един имот е натоварен с тежести или не. Нямало как те да се съгласят ние да обременим самостоятелен апартамент, собственост на физическо лице, с електрическа инсталация, която да захранва друг обект на друг собственик – юридическо лице.“
След повече от година проектът, замислен като инсталация за добив на възобновяема енергия за собствени нужди, преоменя предназначението си под натиск: „В крайна сметка ме принудиха да избера или да захранвам обекта, в който е изградена инсталацията, или продавам на ЧЕЗ от този обект, или инсталация няма да има. От икономическа гледна точка това е в голям мой ущърб, защото идеята беше да се пести ток в офиса, да не се плаща по тарифите на дребно, а този ток да бъде от фотоволтаичната инсталация.“
За финал Владо Атанасов обобщава представата си за бъдещето на гражданското участие в енергийнтата система с думите: „Вярата ми е, че рано или късно това ще се случи. От нас зависи колко ще сме напористи. Иска ми се да вярвам, че ако се намерят повече хора – инвеститори и когато в район „Младост“ им се появяват не по 2, а по 20 – 30 – 40 проекта на година, те ще бъдат принудени да започнат да спазват закона и да разрешават такъв тип инсталации. Така ще намалят не само въглеродния отпечатък, но и ще подпомогнат чистия въздух в София, за който се борим. Има всякакви стратегии, но вместо да купуваме кюнци за печки, можем просто да преминем на соларна енергия.“
Каквото и да му се е случило дотук, той вече е част от общността на енергийните граждани в Европейския съюз. Именно на тях са посветени два члена от Директивата за насърчаване използването на възобновяема енергия. Член 21 гарантира правата на гражданите да произвеждат енергия за собствени нужди, която също така могат да съхраняват или продават в мрежата по своя преценка. Това би следвало да се случва без дискриминационни или непропорционални процедури и такси, наложени от държавата, независимите регулатори или електроразпределителните дружества. Член 22 от Директивата дава възможност на гражданите да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни потребители.
Директивата за възобновяема енергия трябваше да бъде приложена в българското законодателство до 30 юни тази година – срок, който няма да бъде спазен. Обсъждането и гласуването на новите текстове в полза на енергийните граждани трябва да стане след встъпването в длъжност на 46-ото Народно събрание. Ние от „Грийнпийс“ – България настояваме това да се случи възможно най-скоро.
Чуй и другите епизоди и се абонирай за Грийнкаст в Spotify, Google Podcasts и Apple Podcasts.