Автор: Андрей Аллахвердов
Превод: Балин Балинов
35 години по-късно, докато учените все още анализират последиците от експлозията в Чернобил, правителства и енергийни компании полагат основите на нови ядрени инциденти.
Аварията в Чернобил, призната за най-опустошителната ядрена катастрофа в историята, се случва четвърт век преди тази във Фукушима. Тя все още създава проблеми, за които човечеството няма решение. Все още не е измислена технология, чрез която да се извлече останалото в реактора ядрено гориво. С новия саркофаг, поставен през 2016 г., само печелим време, за да се планират нови подходи за действие.
Но дори и катастрофи от подобен мащаб постепенно биват забравени, а хората лека-полека се приспособяват към живота в територии, официално признати за замърсени. Такава е съдбата на около 5 милиона души в Русия, Украйна и Беларус. Те непрекъснато поемат нови дози радиация, за което свидетелстват съвместните изследвания на Greenpeace International и украински учени. Възможност за обезопасяване на радиоактивни територии или няма, или там, където има подходящи технологии, държавите не разполагат с ресурси да ги приложат.
Междувременно Чернобил периодично гръмко ни напомня, че все още е тук и все още е опасен. Климатичните промени само засилват тази опасност.
Миналата година в забранената зона бушуваха горски пожари. Това не се случваше за първи път. През изминалите 35 години в забранената зона са горели над 1500 пожара. Заради необичайната суша, предизвикана от измененията в климата обаче, пожарът през 2020 г. беше най-мащабният. Тогава огънят погълна една трета от тази територия. В един момент пламъците стигнаха на един километър от новия саркофаг на реактора.
Огненият шлейф се простираше на десетки километри в посока украинската столица Киев и най-тревожните опасения бяха, че димните частици могат да повишат нивата на радиация в града. За щастие, това не се случи и извън забранената зона те останаха в безопасни граници. На пожарникарите обаче се наложи да работят в най-замърсените райони на зоната, където според медийни публикации нивата на радиация са надвишавали фоновите стойности с 16 пъти.
„Пожарите представляват огромен проблем, най-вече заради радиационното облъчване на пожарникарите. Най-голямата опасност е свързана с вдишаната доза радионуклиди, които попадат в белите дробове. За съжаление, разполагаме с много малко информация за радиологичните опасности за околната среда от пожари в радиоактивно замърсени райони“, казва професор Валери Кашпаров, ръководител на Украинския изследователски институт по земеделска радиология.
Редно е пожарникарите да разполагат с цялата информация за радиационните рискове, преди да тръгнат към замърсените територии. Последното изследване по темата е проведено преди 20 години, а оттогава природните условия са различни. Климатичната криза предизвиква по-чести засушавания, екосистемите са се променили и всеки нов пожар оказва влияние на околната среда.
Тази година, щом метеорологичните условия позволят, сътрудници на Института по земеделска радиология, със съдействието на Грийнпийс, ще проведат полеви изследвания на своите експериментални площадки в забранената зона.
„Основната цел на експеримента е да изчислим очакваните дози за пожарникарите, защото те са най-уязвимата група, която може да получи най-високите дози при вдишване по време на пожар. След това ще разработим препоръки за ограничаване на риска, които ще могат да се използват във всяка страна“, уточнява професор Кашпаров.
Резултатите от експеримента ще осигурят изключително важна информация за хората, които работят на терен, за техните колеги и близки. Това обаче е само една от опасностите, предизвикани от ядрената катастрофа преди 35 години, с които предстои да се справим. А кой знае колко още ще разкрият учените в бъдеще.
Въпреки всичко, дори страните, преживели ужаса на това бедствие, продължават упорито да поддържат ядрената енергия. В момента в Беларус се строи нова ядрена централа. Русия не просто строи стационарни мощности, но откри и плаваща ядрена централа. АЕЦ „Академик Ломоносов“, управлявана от Росатом, веднага получи прякора „Плаващият Чернобил“. В повече от 30 държави по света все още работят ядрени централи.