В този епизод става дума за хората, които вземат големите решения – за овладяване на кризи с всякакъв произход и тежест. Кой и как управлява епидемичната обстановка и всички последици от нея? Какво се случва 5 години след подписването на Парижкото споразумение за климата и помни ли някоя от нашите институции за неговото съществуване? Част от една лавина ли са климатичната, здравната и икономическата криза и можем ли да ги потушим с общи мерки?

През декември 2015-а стотици хора се събраха недалеч от Айфеловата кула в Париж и отправиха послание за преход към 100% възобновяема енергия.

Българските институции съставиха план за възстановяване и устойчивост, за да оправдаят европейските средства за справянето с последиците от Коронавируса. Коментираме го с Антоанета Йотова, експерт на свободна практика по политики и проекти за околната среда, част от екипа на „Зелени закони“.

Renewable Energy Farm in Germany. © Paul Langrock
Ветрогенератор и соларни панели в парк за производство на възобновяема енергия в Съединените щати. © Paul Langrock

Организацията за ускоряване на чистия енергиен преход Ember публикува доклад, в който се анализират националните планове за енергетика и климат на всички държави в ЕС. Този анализ разкрива седем държави, които изостават в намаляването на въглеродните емисии в енергийния сектор. Те са Белгия, България, Германия, Италия, Полша, Румъния и Чехия. В анализа си за нашата страна от Ember коментират, че до 2030 г. тя ще бъде една от страните в ЕС, които най-много ще разчитат на изкопаеми горива – особено въглища – за производството на електроенергия. Още акценти от материала на организацията – в края на епизода.


Чуй и другите епизоди и се абонирай за Грийнкаст в SpotifyGoogle Podcasts и Apple Podcasts.