Автор: Жулиан Жресатѝ
Превод: Лора Фучеджиева
Беше краят на деня и дописвах последния си имейл. Работех от вкъщи, от апартамента си, който се намира в едно предградие източно от Бейрут – служителите на „Грийнпийс“ – Близък Изток и Северна Африка бяхме под карантина от седмици заради втората вълна на Covid-19, която е по-лоша от първата. Изведнъж чух експлозия, последвана от мощен взрив, който разтърси апартамента и прозорците ми, за щастие, без да причини никакви щети. Всички в Ливан познаваме този звук, но гледката на гигантския оранжев облак беше нова за нас. Бях в шок. Наскоро се преместих в този апартамент от Ахрафие, район в сърцето на столицата, така че, за щастие, не бях в зоната на въздействие.
Веднага започнах да получавам съобщения от приятели и колеги с всякакви предположения за поразеното място. Президентският дворец? Къщата на виден политик? Не, беше пристанището на Бейрут. По-конкретно хангар 12, в който имаше 2750 тона амониев нитрат, който избухна след пожар в околността. В този момент не осъзнавах мащаба на този инцидент. Включих телевизора и гледах как разрухата и броят на смъртните случаи прогресивно нарастваха. Повече от 150 загинали и 5000 ранени, а числата не спираха да се увеличават. Започнах да осъзнавам, че това не е обикновена експлозия и бързо проведох няколко телефонни разговора, за да проверя дали близките ми са в безопасност. За щастие, в този ден бяха в планината.
Веднага сформирахме кризисен екип в офиса. Първо проверихме дали колегите, както и доброволците, са добре и с облекчение научихме, че всички са в безопасност. След като стана ясно естеството на експлозията, веднага се обърнахме към научния екип на „Грийнпийс“ със седалище в Университета в Екситър, Великобритания, за да ни помогне да разберем рисковете след взрива. Използвахме тази информация, за да разработим насоки, с които да помогнем на ливанците да предпазят здравето си и да осигурят безопасността си в тази нова токсична среда. Когато амониевият нитрат се взриви, той отделя огромни количества азотен диоксид – източник на оранжевия дим, който покри града и с ветровете започна да се движи на север и на изток към вътрешността на страната. Този токсичен газ има вредно въздействие върху дихателната система, а освен това при реакция в атмосферата участва в създаването на друг вреден замърсител: озон.
В нашия офис на „Грийнпийс“ сме добре запознати с тези газове след няколко кампании, свързани с мръсния въздух, водени срещу ливанския енергиен сектор, който разчита предимно на мазут – едно от най-мръсните изкопаеми горива в света. Замърсяването с азотен диоксид образува дебел бронзов слой, упорито заседнал над Бейрут, който обаче не може да се сравнява с онова, което беше изхвърлено в атмосферата при експлозията. Наред с непосредственото въздействие на този взрив, все още съществува риск от заразяване с Covid-19 – на хора, изселени от разрушените си домове, или такива, които веднага предложиха помощ на засегнатите. Все още има риск от повишаване на броя на инфекциите, което би засегнало здравната система до степен, в която няма да може да издържи.
По-късно същата вечер с партньорката ми решихме да отидем до центъра на Бейрут, за да приберем сестра ѝ от онова, което беше останало от апартамента ѝ. Едва когато стигнах до нашата напълно почерняла столица и видях всички тези паникьосани хора на улицата, напълно осъзнах истинските размери на взрива. Чувствах се все едно съм попаднал в сцена на холивудски филм. Сградите бяха разрушени или оголени – без фасади и прозорци. Върху автомобилите имаше паднали дървета и стоманени стълбове. Хората тичаха наоколо във всички посоки. Тази сцена беше толкова смущаваща, че ми се искаше да е просто лош сън. Трябваше да паркираме колата си далеч заради огромното количество трафик и да стигнем до апартамента пеша. Взехме само най-важното и се върнахме благополучно обратно в предградията.
Днес, докато все още се възстановяваме от раните си и се изправяме пред това, което можеше да бъде краят на живота ни, духът ни се повдига, докато наблюдаваме невероятните прояви на солидарност и другарство сред ливанския народ след онази страшна нощ. Хората идват от всички краища на страната, за да помогнат с почистването на улиците и опустошените домове. Пристигат много международни дарения, както от ливанци в чужбина, така и от чужденци. Хората отварят домовете си, за да приютят 300-те хиляди свои съграждани, останали бездомни.
Нашата роля като „Грийнпийс“, е да гарантираме, че хората разполагат с необходимата информация, за да се предпазят от излагане на токсичния прах, който покрива столицата и повърхностите в домовете им. Също така чрез сателитни снимки предоставяме липсващата информация за видовете и количествата замърсители, отделени при тази експлозия. Ливан няма действаща мрежа от наземни станции за наблюдение на качеството на въздуха. Обществото все още не знае какво се е взривило и е изгоряло освен тоновете амониев нитрат. Не бихме могли да преценим реалното въздействие на тази катастрофа и да помогнем за възстановяването на хората, докато не хвърлим светлина върху цялата тази липсваща информация. Твърдо сме решени да направим точно това.
В дните след взрива екипът на „Грийнпийс“ осигурява директна подкрепа за базовия лагер, организиран от неправителствени организации и граждани в Бейрут. Доброволците в лагера организират почиствания, разделят на отпадъци, приготвят над 1000 безплатни порции храна на ден, оказват първа помощ и психологическа подкрепа.
Жулиан Жресатѝ
Програмен мениджър в „Грийнпийс“ – Близък изток и Северна Африка
За да помогнете за спасяването на животи след взрива в Бейрут, можете да дарите средства на Ливанския червен кръст на: WWW.SupportLRC.app