Автор: Саймън Блек
Превод: Десислава Станчева
Стачките за климата отекнаха в цял свят благодарение на милионите хора, които се включиха в организираните активности, протести и маршове през октомври 2019 година.
Двама от организаторите на „Петъци за Бъдеще“ в Швеция – Андреас Магнусон, 15 г. и Ел Отосон Ярл, 18 г. разговаряха с един от основателите на „Грийнпийс“, Рекс Уейлър, 72г. за причините да се включат в движението, какво ги мотивира и как се изгражда борбен дух.
Помните ли момента, в който за първи път решихте да предприемете действия? Разкажете ни за него.
Андреас Магнусон (АМ): Винаги съм живял близо до гори и ми е било приятно да прекарвам време сред природата, просто да чувствам, че съм жив. Още от много малък баща ми ме водеше всеки ден в гората. Започнах да научавам за климатичните промени едва в училище, но дори и там тази тема беше бързо подминавана. Tогава си помислих… „Този филм, който току-що ми показахте говори за това, че човечеството ще умре до 30 години и вие спокойно продължавате с плана за учебния час?!“ От този момент започнах да чета, да гледам документални поредици и да се образовам по темата. Чувствах се ужасно и разсъждавах какво бих могъл да направя по въпроса. Днес ще стане една година откакто станах активист. Каква година беше само!
Ел Отосон Ярл (ЕО): Гледах видео в YouTube за масовото изчезване на видовете. Беше нещо, за което не бях чувала преди и ми стана изключително интересно. Така започнах да проучвам и открих много доклади и документи за различни неща. За две седмици от доклад на доклад бях изчела страшно много.
Прочетох и доклада на Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC) както и много други подобни. Това ми помогна да разбера цялата ситуация на едно по-задълбочено ниво. Проумях какво става със света и си казах „Мамка му!“ Дистанцираш се, мълчиш си и не го чувстваш. Но идва момент, когато чуваш нещо отнякъде и това нещо те цапардосва здраво. Това беше моментът, в който разбрах, че тези неща с климата са истински и трябва да се направи нещо незабавно. Така събрах смелост и реших да се включа.
Рекс Уейлър (РУ): За първи път станах политически активен, когато се включих в движението за мир. Тогава бях студент по физика и през лятото работех за космическата индустрия, която между другото правеше и оръжия. Бях млад инженер и никога не знаех върху какво точно работя. Получавахме задача да конструираме верига, но нямахме никаква идея за какво ще се използва тя. Това ме караше да се чувствам некомфортно.
Войната във Виетнам избухна по време на първото ми лято като студент. Тогава нямаше интернет, нямаше видеа, но имахме телевизия и помня, че гледах кадри от войната. Много ясен спомен имам от кадри на бедни, ревящи деца, които тичат по улиците и на майки, които носят бебета си. Мисля, че това беше моят момент. Тогава си казах, че не искам да имам нищо общо с този свят, не искам да бъда част от този свят. Не исках повече да работя като инженер. Исках да спра тази лудост. Така започнах да ходя на маршовете за мир. А когато военните дойдоха в нашето училище, ние окупирахме сградата.
Не винаги стигаш до това решение по логичен път. По-скоро усещаш на емоционално ниво, че всичко това е грешно. По такъв начин се чувствам и в момента, гледайки какво се случва с глобалното затопляне, със замърсяването на океаните и изчезването на толкова много видове.
Всичко това е толкова пагубно и човечеството като цивилизация не бива да допуска това да продължава.
Трудно е да поддържаш енергията си, имайки представа какво се случва и какво предстои. Какво правите, за да се съхраните и да продължите да се борите?
AM: Разговарям с приятелите си. Говоря си с приятели в Австралия и Съединените щати, с Лусиана в Щвейцария и с Ел в Стокхолм. Така се справям. Мога винаги да им пиша и да им кажа, че имам нужда да си поговоря с тях. Така изпускам напрежението. Понякога просто имаш нужда да го споделиш. Да го изхвърлиш от главата си за малко и да му позволиш отново да се върне, когато си готов за нова доза информация. Възможността да си говориш с приятели в цял свят помага страшно много.
ЕО: Гневът е голям мотиватор в моя случай. Понякога ми писва. Не би трябвало аз да се занимавам с тези въпроси. Това ми дава допълнително енергия, за да се справя. Нужно е да поправим това сега – не е честно. Каквото и да чувствам било то тъга или тревожност, или умора, гневът винаги ме приземява. Не смятам, че трябва да жертвам спокойствието си за каквото и да било. Това е моят двигател.
РУ: Много пъти съм се чувствал объркан. Мащабът е толкова голям, а системата се движи страшно бавно. Много от това, което ме е мотивирало, е било свързано с гнева ми породен от леността и глупостта на властимащите. Не само това, но и алчността и егоизма. Минавал съм много пъти през депресията и изтощението, знам колко е неприятно и не ми се иска отново да стигна до там. Просто продължавам напред. Знам колко е зле положението, знам колко неработещо е обществото в момента.
Активизмът ми дава стимул – ако просто си стоях без да правя нищо, може би щях да се побъркам.
АМ: Да, аз също.
РУ: Разбира се, осъзнавам, че не мога да променя целия свят, но мога да направя поне нещо, оставайки фокусиран върху крайната цел. Смятам, че да действаш означава да си имунизиран срещу чувството за неудовлетвореност и депресия. Също така общността – приятелите и семейството, всеки по целия свят допринася по свой начин. Ние поддържаме постоянна връзка и се подкрепяме и мотивираме взаимно. Всичко зависи от общността и това тя да остане активна.
Рекс Вейлер: Толкова много направихте за една година. Как виждате живота си занапред? Как си представяте всичко постигнато да продължи занапред?
ЕО: Понякога може да е доста затормозяващо. Бъдещето е толкова непредсказуемо. Нямаме никаква представа дали усилията ни ще имат успех. Мисля си, че бих поставила тази кауза преди всичко останало в живота ми. Имаме едно единствено нещо, което трябва да оправим, в противен случай нищо друго няма да има значение. Затова просто продължаваме напред и ще видим докъде ще стигнем.
АМ: Чувствам се по същия начин. Това ще е единственото нещо, върху което ще се съсредоточа и ще продължавам да работя. Усещам, че съм отговорен за това да се оказва натиск върху световните лидери, но да се поддържа постоянно този натиск е трудна задача. Затова ни е нужно да поддържаме тази мрежа от хора с която да обменяме опит и идеи, от които да се учим. Знаете ли че в Белгия активистите успяха да накарат министъра на околната среда да подаде оставка – как мислите, че са успели да го постигнат?
Има известно чувство на отговорност, което всеки от нас носи за оказването на натиск, защото ако изгубим напрежението ще изгубим и постигнатото, а аз не искам това да се случва затова ще продължа. Това е бъдещето ми.
ЕО: Понякога може да е много тежко. Все пак целият свят разчита на нас. Но вече сме много, което го прави по-лесно в сравнение с началото. Хората започват да се пробуждат и сами да искат промяната. По телевизията виждам все повече реклами, за продукти, които са уж „зелени“ – всъщност за мен това е добър знак, защото означава, че повече хора искат и търсят природосъобразни продукти.[1] Опитвам се да намирам позитивни знаци навсякъде.
АМ: А и вече има позитивни новини навсякъде. Хората говорят, туитват, постват във Фейсбук. Има широк медиен интерес и това е добър знак.
Смятам, че това ни мотивира. Когато видим статия за Грета или за движението, това е добра новина – получаваме вниманието, което търсим. Дори успяхме да ядосаме Тръмп, отнемайки вниманието от неговата особа. Затова вече не ни харесва. А това дори ни донесе още повече внимание. Точно от това се нуждаем.
ЕО: Когато бяхте сред организаторите в ранните години на „Грийнпийс“ имаше ли разногласия между различните клонове?
Споменахте, че изведнъж са започнали да се отварят много офиси по цял свят, как успяхте да ги синхронизирате? Това е нещо с което ние самите се борим в момента. Ние сме гражданска инициатива и всеки иска различни неща и е изключително трудно да се напаснем. Бихте ли могли да ни дадете съвет в това отношение?
РУ: Това трябва да се изучава в университетите! Да, имаше много разногласия, имаше различни идеи, различни приоритети, но в това няма нищо лошо. Напротив, важното е да има разнообразие и разностранни мнения и позиции. Съдейки по моя опит, трудността идва, когато хората започнат да имат различни лични приоритети. Дори на подсъзнателно ниво. Всеки иска да бъде признат, да се почувства важен, да бъде изслушан, да бъдат чути болките му както на другите. И ако се появи някой, който е много добър в публичното говорене, който притежава харизма и хората искат да разговарят с него ще се появят и хора, които биха поискали тази популярност за себе си. Така се заражда завистта. Казвате си: „Защо той може да получава известност и слава, когато и аз, също като него давам всичко от себе си?“ Сигурен съм, че сте се срещали с такива случаи.
Нормално е и е нещо, което неминуемо се случва на големите движения, защото в крайна сметка те са създадени от хора. А хората често са несигурни и егоцентрични. Нещата бяха трудни в ранните години на „Грийнпийс“. Отне ни 10 години, за да изградим международнo обединение и междувременно имаше много сблъсъци.
AM: Хехе, значи още 9 години ни остават?
РУ: Още 9 години и още много кавги. Но ето какво мисля, че е нужно да направите. Важно е водачите на движението да работят върху собственото си усъвършенстване. Медитирайте. Изучете лидери, които вече са преминали през това.
Целта е да станете по-добри агенти на промяната сами за себе си и да се обявите за озаптяване на егото. Една от най-големите пречки пред успеха на едно движение сме самите ние. Как посрещаме нови хора в движението, как ги караме да се чувстват полезни, как им помагаме да са част от движението и да дават своя принос?
След това трябва да се справите с желанието на хората да се покажат като по-добри и по-важни. Трябва да ги накарате да се успокоят и да разберат, че ако са част от международно движение с милиони членове, то те са една частичка от цялото. Трябва да им помогнете да свикнат с тази мисъл и ако има конфликти да работите много, за да ги туширате. Не можете просто да кажете „този човек е луд, не го слушайте“. Трябва да отделите време и да вложите усилия.
Аз лично използвах медитацията. Знам, че и много хора от първия екип на „Грийнпийс“ като Боб Хънтър например, медитираха. Изучавахме будизъм, даоизъм, Ганди и Мартин Лутър Кинг. Смятам, че най-важното е да се научите да заглушавате егото си, да помагате на другите и да станете пример за човек, който се е научил да озъптява егото си. Това е много, много трудна задача.
Хората са раними и гневни. Гневът в света може да се насочи и към вас, но той е вследствие на раните, които всеки човек носи и се опитва да излекува. Това е дълъг и деликатен процес. Но най-доброто, което можете да направите е да опитвате и да се учите как да помагате на хората да укротяват егото си.
Саймън Блек е Ръководител комуникации в „Грийнпийс Интернешънъл“.
Движението „Петъци за Бъдеще“ – България организира онлайн кампания по повод 5. юни – Световен ден на околната среда. Тук може да разберете повече как може да се включите в нея.
[1] – Текстът засяга английския термин – greenwashing , който може да бъде описан с този пример.