Автор: Андрю Тобер
Превод: Силвия Костадинова
Замърсяването на въздуха застрашава много от хората по света. Много от нас дишат въздух, който уврежда почти всеки орган в тялото ни. По-лошото е, че една от основните причини за замърсяването – изгарянето на изкопаеми горива – води и до промени в климата, които застрашава всички нас.
Мръсният въздух е проблем, който ние можем да разрешим така, както хората правят по целия свят!
Ето как:
1. Въглища
Използването на изкопаеми горива е вредно, но горенето на въглища е още по-опасно за природата. Когато се изгарят, се освобождава повече въглероден диоксид на единица получена енергия, отколкото при петрола или газа, което означава, че планетата се затопля по-бързо.
Въглищата също така са токсични. При горене се отделят вещества като живак и арсен, а малки частици от саждите допринасят за замърсяването. Когато ги вдишваме, тези сажди увреждат сърцето и дробовете и дори увеличават риска от инсулт.
Но най-лошото е, че въглищата са много широко разпространени. Те осигуряват повече от една трета от електричеството по света. Това е повече от всеки друг енергиен ресурс! Електроцентралите влияят на качеството на въздуха в радиус от стотици километри и често са локализирани в градовете – милиони хора рядко си взимат отдих от замърсяването, което централите причиняват.
Ние трябва спешно да се откажем от въглищата и да осигурим енергия от чисти източници като вятъра, слънцето и енергията от приливите и отливите.
Някои държави вече започнаха. През 2019 година отбелязахме най-големия спад на използването на въглища! Но всяка страна в света трябва да се движи по-бързо към възобновяемата енергия. „Грийнпийс Интернешънъл“ дава насоки как това може да се случи.
2. Автомобили
Повечето автомобили използват за гориво петролни продукти – бензин и дизел. Както за въглищата, така и за петрола плащаме висока цена. Бензиновите и дизеловите автомобили отделят въглероден диоксид и други газове, които затоплят планетата. На всичко отгоре, изгорелите газове съдържат азотен диоксид, друг замърсител, който застрашава здравето ни.
Има други начини за транспорт и бихме могли да оставим колите си.
Градовете по света се отварят към радостта от движение, свободно от автомобили. От пешеходните зони през публичната инфраструктура до достъпния обществен транспорт, има много начини градовете да станат по-свободни от коли. И ползите са много – повече пространство и чист въздух, по-активно и здраво население.
Но за тези пътувания, за които все още се налага използването на автомобилите, трябва да започнем да мислим за тези коли по различен начин. Вместо бензинови и дизелови, може да караме коли, задвижвани от електричество. Тези автомобили са с нулеви емисии – те не отделят никакви изгорели газове. Почти всички вредни емисии идват от производството на самите автомобили и на електричеството, което ги зарежда. Ако то идва от възобновяем източник, емисиите са на практика нулеви. Дори и в силно зависима от въглищата страна като Полша, това би било значително намаляване на емисиите в сравнение с тези от конвенционалните автомобили. Замърсяването намалява още повече, когато колите са по-малки, така те хабят по-малко енергия, и когато имат споделено ползване.
3. Общност
Замърсяването на въздуха е разрешим проблем, стига всички да се обединим.
Всички изброени решения вече съществуват някъде в света, защото хората са се преборили за тях. Загрижеността на хората за чистотата на въздуха подтикна местната власт в Шънджън, Китай да създаде електрически автобусен парк. Родители в Белгия се мобилизираха заради мръсния въздух в училищата. В столицата Брюксел ще се ограничат бензиновите и дизеловите двигатели от 2030 година и ще се инвестира в обществения транспорт и велосипедната инфраструктура. Притеснението от влиянието на въглищата върху климата кара правителствата по света да потърсят нови енергийни източници – Турция затвори пет централи само през 2020 година!
Решението на проблема с мръсния въздух сме ние, ти и аз, действайки заедно! И можеш да започнеш още сега.
Замисляли ли сте се обаче кога всъщност хората са започнали да страдат от липсата на чист въздух? Или пък как се е развивал интензитетът на замърсяване на въздуха от човешката дейност? Може би пък ви интересува нещо с много по-конкретно и практическо приложение за справяне с проблема в настоящето?
Всички тези и още въпроси са засегнати в научнопопулярния късометражен анимационен филм „Въздухът, който дишаме“. Автори на филма са Стела Димова и Борис Димитров от Stratospheric Productions с помощ от научните лаборатории на „Грийнпийс“, които също изследват въздушното замърсяване.