Какво е чувството да живееш в ерата на протестите?

Автор: Chiara Milford
Превод: Лора Фучеджиева

Трудно е да се преброят всички протести, които превзеха улиците ни и социалните мрежи през 2019 година. Милиони от нас се събуждат, за да настояват за промяна – не може да бъдем игнорирани.

Всеки протест провокира по различен начин и всеки протестиращ има различна причина да се включи, но мотивацията е сходна: задушаваща демокрация, недоволство от властимащите, силно неравенство и световна криза.

Попитахме хора от цял свят какво е за тях да бъдат част от ерата на протестите.

Ванеса Накате, Уганда

Очакваш да се сблъскваш с всякакъв вид негативизъм от хората, което си е плашещо. В моята страна малцина разбират какво наистина означават промените в климата. Има и хора, които дори не вярват в тях. Не е лесно да си там; сблъскваме се с тролове и хора, които ни обиждат и не ни уважават.

След като завърших колеж, исках да се занимавам с нещо, което да промени живота на хората в Уганда. Научих за стачките за климата и реших да започна своя собствена в Кампала. Излязох да протестирам, защото исках да разкажа на хората за най-голямата заплаха, пред която сме изправени, и как можем да я спрем. Искам да променя тази система, изградена от алчност и да настоявам всяко живо същество на планетата да бъде защитено.

Беше много страшно да протестираш на някои места по Земята. Но в крайна сметка чувствам, че това, което правя е правилното, защото се опитвам да спася планетата.

Искам тези протести да донесат промяна в начина, по който светът функционира. Искам хората да осъзнаят значимостта на нашата планета и да осъзнаят връзката, която имаме с майката Земя. Искам тези протести да вкарат правилните лидери в правителството и да изгонят всички „петролни“ мъже. Искам държавите да обявят извънредно положение за климата и незабавно да започнат да прилагат решения за справяне с изменението на климата.

Нито една страна в Африка все още не е обявила извънредно положение за климата. Надявам се, че чрез тези протести ще успеем да победим климатичната криза, докато все още имаме време.

Жуел Енрике Пеня Паничине, Чили

Когато излезеш на улицата и почувстваш куража и силата, с които хората се борят, осъзнаваш, че това е важно. Това е част от историята.

Всичко, което искаме, е да бъдат спазени фундаменталните ни права и достойнство. Хората са уморени. В Чили, за да може едни хора да живеят в лукс, други трябва да живеят в бедност. Климатичната справедливост е социална справедливост – в основата на много въпроси лежи същият проблем.

Живея в страна, в която се счита, че парите са по-важни от хората и природата. Наш дълг като граждани е да изградим бъдещето, което искаме и от което се нуждаем. И единственият начин, по който това може да се случи, е като се борим всеки ден, по различен начин. Можеш да бъдеш застрелян, да бъдеш бит, дори когато протестът ти е мирен. Винаги съм вярвал, че истинската сила принадлежи на хората и че: „хората, които са обединени, не могат да бъдат победени“. С всяко действие, всяко мнение, всяко нещо, което правим, можем да изградим по-добър свят.

Факундо Меркадо Сандовал, Чили

Изглежда, че хората са се събудили. Улиците са отново наши. Всъщност не знам как точно да се изразя. Това е като да се върна назад във времето, когато излизах да играя с другите деца пред блока. Усеща се като радост, овластяване, мечти за по-светло бъдеще

Чувствам тези хора като надежда.

Посланието, което стои на банера ми по време на протеста, е следното: „Когато богатите водят война, бедните умират“.

Нашето правителство, нашите закони, начинът, по който функционира нашата страна, се основават на една конкретна цел: да направим богатите по-богати и бедните по-бедни.

Чили е създаден за малцина. Можеш да получиш качествено образование, само ако си го платиш, природните ресурси са приватизирани, екосистемите са замърсени, има постоянно насилие от страна на полицаите и медиите са силно контролирани. Все едно диктатурата на Пиночет никога не е била сваляна.

Борим се конституцията да бъде променена така, че всички живи същества да бъдат равни и околната среда да не се разглежда като предмет за продажба, а като животоподдържаща система. Искам в страната ми достойнството да се превърне в  навик.

Матилде Блюе, Франция

Протестирам поради редица причини, но главно, защото искам гласът ми да се слее с този на хиляди други хора, които са толкова разгневени, колкото и аз. Хората са ядосани заради климатичните промени, заради въздействието им върху здравето ни, заради изчезването на видовете, покачването на надморското равнище, обезлесяването, заради това, че има хора, които са принудени да напуснат домовете си. Има толкова много проблеми, че дори не знам откъде да започна.

Преди година реших, че е време да действам, след като бях разочарована от политическата ни система и това, че моите собствени действия не са достатъчни. Чувствах се самотна, когато разговарях за тези проблеми с моите приятели и семейството ми. Те бяха съгласни, че има проблем, но никога не се възмутиха толкова, колкото очаквах. Така че наистина исках да срещна хора, които мислят като мен, да изляза с тях по улиците.

Харесвам единството, това, че всички – малки и големи, родители, приятели, активисти, минувачи – могат да се обединят заедно в името на една кауза. Харесвам музиката, танцуването, викането, паузите за тишина. Когато се прибера у дома, наистина чувствам, че съм изживяла момент на положителни действия и се успокоявам за малко.

Знам, че не сме само ние. Чувствам надежда, когато всяка седмица виждам колко души се присъединяват към  протестите по света. Фактът, че Париж, Лондон, Монреал, Банкок, Брюксел, Сан Франциско и още много други градове по света протестират за климата, показва силата, с която разполагаме, за да променим нещата.

Числата са важни. Снимките на тълпи, които вървят по улиците, се запечатват в ума ти. Може би е наивно, но вярвам, че с търпение и ясно послание, можем да продължим в по-добра посока.

Аршак Макичиан, Русия

Странно е, че научавам за климатичната криза от 15-годишно момиче от Швеция, а не в училище. Нашето бъдеще е в риск и почти никой в Русия не се интересува достатъчно, за да говори за това. Все едно живеем на друга планета.

Смятам, че хората имат право да знаят истината. И когато я разберат, ще бъде по-лесно да променим нещата заедно.

Единственият начин, по който можеш да протестираш, без да искаш позволение от правителството, е като си сам, затова в началото стачкувах предимно сам. Сега се координирам с истинско движение. Да, малко е. Но рискуваме много повече, когато протестираме. Хората тук знаят: ако не те е страх да протестираш, значи е сериозно. И то е сериозно.

Наивно е да се каже, че искаш да спасиш планетата, когато проблемът е толкова голям, че не можеш да знаеш какво влияние оказва всеки индивид. Науката и глобалната криза могат да ни обединят или да ни унищожат. Научните факти са еднакви навсякъде, но не можеш вкараш науката в затвора.

Ще докажем, че активизмът работи навсякъде. Тогава ще променим света.

Понякога се чувствам отчаян, но не и безсилен. Защото знам, че правим нещо изключително важно. И знам, че зад нас стоят милиони хора.

Преди да стана активист, бях самотен. Но не можеш да седиш сам в стаята си, докато толкова много лоши неща се случват.  Да, може би се чувствам отчаян, но трябва да бъда силен. 

Защото не съм сам.

Нантича Охароенчай, Тайланд

Вероятно имаме голям късмет да протестираме в тази ера с наличието на новите технологии като социалните медии. Става все по-лесно да изразиш своите искания, да бъдеш чут, да подкрепиш другите и да бъдеш подкрепен. И въпреки това световните лидери не искат да ни чуят.

Независимо дали предлагаме конструктивни решения и научни доказателства, или продължаваме да стачкуваме и протестираме, някои политици и корпорации продължават да ни игнорират. Изглежда, че просто не им пука, че сме в климатична криза и се нуждаем от спешни действия сега.

Аз съм разочарован и уморен. Не искам да протестирам повече. Никога не съм искал, просто исках да се забавлявам, да живея живота си и да изследвам света, както всеки млад или възрастен човек. Но ако правенето на нищо означава да умра млад, преди да преживея всичко това, тогава предполагам, че нямам избор.

Въпреки всички разочароващи срещи с хора на високи позиции, неуспешни преговори и липса на действия от страна на нашите правителства, мисля, че това да отстоявам бъдещето си  е по-добро решение от това да седя вкъщи и да се оплаквам.

Имам доста реалистична представа за нашата планета от няколко десетилетия и не е оптимистично. Не е лесно да „захаросаме“ всички научни доклади за влошаващия се климат. Въпреки мрачното ни бъдеще и бавния напредък в действията със справянето с промените в климата, възможността да виждам безброй хора, които все още решават да се борят за това, в което вярват, ме кара да се чувствам силен. Това е, което ме кара всеки ден да продължавам, независимо дали ще спечелим, или загубим тази битка.

Все пак се надявам че няма да се налага да я водим завинаги. Просто искам да се разхождам спокойно в парка с приятелите си и да се наслаждавам на времето. И засега, това е, за което се боря.

Фаик Муртадо, Индонезия

Много възрастни, правителства и компании печелят от унищожаването на планетата. Грета Тунберг им напомни, че те трябва да бъдат подведени под отговорност. Тя беше достатъчно смела, за да се изправи срещу системата.

Подобно на горящата гора, която принуждава тигрите да я напуснат, защото вече няма храна или подслон за тях, така и ние ще загубим дома си, когато унищожим планетата.

За мен опазването на околната среда е пряко свързано с религията.

В исляма има поговорка, че „чистотата е част от вярата“. Това означава, че трябва да защитаваме планетата.