„Видях толкова много нови неща – нови за мен и много различни от методите, които използваме за обработване на земята в България. Много бих искал да опитам някой от тях, да видя дали работят и у нас“, споделя Стефан Лазаров, фермер и учител от България, който се присъедини към програмата за фермерски обмен на „Грийнпийс“ в Белгия.
Програмата за фермерски обмен FarmErasmus даде възможност на фермери да посетят стопанства в рамките на 4 дни, по време на които те могат да открият много нови неща и да видят една малка част от красотата на екологичното земеделие в Белгия. Посещението в Белгия беше последната спирка на програмата тази зима, организирана от „Грийнпийс“, заедно с 16 фермери от цяла Европа, които се интересуват от устойчивото земеделие.
Петима фермери взеха участие в обмена в Белгия: един от Словакия, двама от България и двама от Гърция. Те решават да се включат, защото искат да станат част от по-голяма мрежа и да се запознаят с други екологични земеделски производители. В Белгия имаха възможността да изпитат екологични земеделски методи, използвани от други опитни фермери от най-различни сектори на екологичното земеделие. Те се срещнаха със земеделски производители, които се стремят към разнообразие на растенията, животните и хората в стопанствата им – и така работят заедно като система.
Например, социалната фермата „De Wikke“, които посетихме в следобеда на първия ни ден, е част от нестопанска организация за интеграция на хора с увреждания. Те произвеждат зеленчуци, орехово масло, лютеници и т.н. и ги продават като „зеленчукова кутия“ по интернет.
„Това, което ще запазя от този опит е кооперирането на фермерите и как те се опитват да бъдат възможно най-близо до своите потребители“, заключава Александрос Кариофидилис, млад фермер от Гърция, занимаващ се с производство на плодове. „Иска ми се повече хора да променят техните селскостопански методи и да използват биологични методи и пожелавам на правителствата да дават по-голяма подкрепа на тези земеделски производители.“
Един следобед в Белгия, фермерите се запознаха с „Ябълковата фабрика“. Това е биодинамична овощна градина, където се произвеждат основно ябълки, но и круши и сливи. Там правят биологичен сок с помощта на собствените си машини и освен това си сътрудничат с други биологични земеделски производители от областта, които изпращат своите плодове, за да ги превърнат в сок или мармалад. Дани Биленс, друг белгийски фермер – пионер в плодопроизводството, който бе домакин на пътуващите земеделски производители, изпраща плодовете си в „Ябълковата фабрика“, където произвеждат сок за него. Продуктите на „Ябълковата фабрика“ се продават в местния магазин. Семейството се занимава също с овцевъдство за производството на месо. Има и студенти, които стажуват във фермата. Освен това, има един хектар земя, която се заема от зеленчукова градина на принципа на споделеното и подкрепено от общността земеделие – т.нар. Community Supported Agriculture (CSA). Градината е споделяна от 200 участници от общността.
„Мисля, че най-важното нещо, което видях бяха фермите, които функционират по начина, по който бих искал нашата ферма да работи: широко диверсифицирани стопанства, където се отглеждат зеленчуци, овощни дървета, различни видове животни, като всяко едно нещо допълва другото. Да го видите в действителност, да видите това нещо, което беше често срещано в Словакия преди 100 години, но е рядкост в днешно време, е наистина красиво, вдъхновяващо и окуражаващо“, казва Михал Кристуфек от Словакия.
В четирите дни, ние открихме екологични и биодинамични овощни градини, зеленчукови градини, работещи на принципа CSA, производители на мляко и сирене, различен вид фермерски и потребителски кооперации, магазини, пекарна, ресторанти, както и социални проекти, които са свързани с фермите. „Програмата за фермерски обмен предоставя голям шанс за нас да се съберем заедно и да споделим познанията си, нашия опит и любовта, която имаме към екологичното земеделие и селското стопанство“, казва Варвара Танасия, фермер от Северна Гърция. „От тук ще взема с мен надеждата и силата да продължа да правя това, което правя и ще се опитам да убедя повече хора, че това е правилният начин да се практикува земеделие.“
Владимир Готов, от Северна България, добавя: „В бъдеще, много повече хора трябва да започнат да практикуват екологично земеделие. Бих искал да живеем в един устойчив свят, където хората знаят ролята си, както и значението на живота в сътрудничество с природата.“
От съществено значение за бъдещето на земеделието е, че познанията за агро-екологичното земеделие не се губят и, че младите земеделски производители имат достъп до този вид знания. Ето защо са разработени инициативи като програмата „FarmErasmus“ и платформата www.farmers2farmers.org.
Блог от Анна-Мария Ренер от офиса на „Грийнпийс“ в Гърция