Повечето от нас вече са запознати с неоникотиноидите и сериозния риск, който те представляват за медоносните пчели. Пчелите са връзката във веригата на биологичното разнообразие и опрашването – невероятно стойностни за производството на храната ни. До 75% от земеделските култури зависят от опрашването пряко или косвено. Трябва да започнем да защитаваме опрашителите от заплахата, която пестициди като неоникотиноидите представляват. През 2013 г., научни открития в Европа доведоха до частична забрана на четири от най-вредните за пчелите пестициди (клотианидин, имидаклоприд, тиаметоксам и фипронил) – когато става въпрос за видове употреба и приложение върху земеделски култури, които са привлекателни за медоносни пчели.
Стотици нови изследвания показват наличието на по-сериозна заплаха, отколкото сме си мислели
От 2013 г. насам, изследванията за въздействието на неоникотиноидните пестициди продължават. „Грийнпийс“ отправи запитване към един от водещите институти в тази област, Университета в Съсекс, за да направи преглед на новите данни. Двама независими учени анализираха стотици проучвания и заедно изготвиха нов доклад. Докладът представя една още по-тревожна картина. Той разкрива, че неоникотиноидите са не само по-сериозна заплаха за медоносните пчели, но също така и за широк кръг от други животни, включително земни пчели, пеперуди, птици и дори водни насекоми.
Индустриалното земеделие: заплаха за дивата природа и околната среда
Популациите на някои видове диви земни пчели вече са в упадък и пред изчезване. Неоникотиноиди могат да бъдат намерени в растения, намиращи се в близост до земеделски полета, както и в широка гама от различни водоизточници, включително канавки, локви, езера, планински потоци, реки, временни влажни зони, подпочвени води и в отливи от преработвателни станции за вода. Данните относно други видове рисуват подобна тревожна картина. Много пеперуди, бръмбари и насекомоядни птици в земеделските полета, като врабчета и яребици, влизат в контакт с пестициди, или директно, или през хранителната верига. Водните насекоми могат да бъдат изложени на неоникотиноиди заради изтичането на тези вещества от селскостопанските почви, от засяването на третирани семена и по време на пръскането с препарати за растителна защита, както и от водните системи в оранжерии. Тези токсични вещества са достигнали до околната среда, а не се намират само в земеделските полета.
Нека да прекъснем цикъла на зависимост от пестицидите
Упадъкът на популациите от опрашители е симптом на една неработеща система на индустриалното земеделие, която води до загуба на биологично разнообразие, разрушава хабитати, където животните се хранят, и разчита на токсични химикали. Опрашителите са рутинно изложени на инсектициди, хербициди и фунгициди. Ако искаме да поемем сериозен ангажимент към опазването на опрашителите, ние трябва напълно да се забраним вредните за пчелите пестициди, като започнем с трите неоникотиноида клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам.
За да прекъснем кръга на зависимостта ни от синтетични химически пестициди, трябва да започнем преминаването към екологични алтернативи в земеделието.
Екологичното земеделие защитава нашите опрашители
Екологичното земеделие поддържа биоразнообразието без да зависи от синтетични химически пестициди или торове. То увеличава цялостната устойчивост на екосистемите. Много европейски фермери са готови да променят своите земеделски практики, но са зависими от пестициди и изкуствени торове, оставайки приклещени в тази неработеща система индустриалното земеделие.
Затова, политиците трябва да помогнат на фермерите да преминат към прилагането на екологични методи. Те трябва да премахнат най-вредните за околната среда субсидии и да насочат публичните средства към научни изследвания и проекти за развитие на селските райони, които включват екологичното земеделие. Пътят, който трябва да се извърви е дълъг, но това е единственият начин да защитим птиците, пеперудите, пчелите и другите опрашители.
*Ан Валет е част от екипа на „Грийнпийс“- Франция и ръководи европейската кампания за екологично земеделие.